Най-бързо изчезващият град у нас: От 165 000 население вече е с 88 000

Ще ви разкажем историята на един български град, който буквално изчезва, с призива „Гледайте Плевен и мислете за България“. Три десетилетия и половина след 10 ноември, някогашният развит индустриален и културен център е стигнал до дъното – както икономически, така и демографски и културно.

Ще подкрепим думите си с конкретни данни, за да не звучим голословно. Какво се случи – или не се случи – с един от най-красивите градове у нас през последните 25 години? Как преминаха промените за Плевен и неговите жители през тези години и какво се случи с Града под Панорамата?

Демографски срив – най-бързо изчезващият град в България!

Невъзможно е да не започнем с темата за населението. Дори и без официални данни, всеки може да види как улиците на Плевен стават все по-празни, а Главната, която някога кипеше от живот денонощно, днес е почти пуста.

Данните са категорични: през 1985 г. жителите са били 165 766. През 2001 – 121 880, през 2005 – 113 700, през 2007 – 112 570, през 2009 – 111 426, през 2011 – 106 011, а към декември 2023 г. – 88 122 души. Изчисленията показват, че през прехода от Плевен са си тръгнали над 70 000 човека. Градът беше последният с население над 100 000, но вече повече от десетилетие е под тази граница, а броят на жителите продължава да спада. Причината е очевидна – липсата на работа кара хората да напускат родното място.

Икономика и бизнес – хронична криза

Местният бизнес оцелява едва-едва, а производството едва стига да покрие разходите за заплати – дори това не е сигурно. Много фирми затвориха или се прехвърлиха в сивата икономика. Преди 35 години Плевен беше сериозен индустриален център – десетина държавни предприятия като „Плама“, Ядрения завод, „Плевенски цимент“ и машиностроителните заводи бяха източник на стабилен приход и имаха място на международните пазари със своето качество.

След приватизацията, която беше далеч от нормалното раздържавяване, предприятията бяха буквално разграбени от чужди измамници, подпомогнати от чиновници, които прибираха комисионни от фиктивни инвеститори. През тези 35 години мнозина опитаха да стартират частни фирми с банкови заеми, но високите лихви превърнаха изплащането им в непосилна задача. За първи път през 2021 г. излязоха данни, че 60-70% от бизнеса в Плевен е фалирал или преминал в сивия сектор.

Днес рафинерията „Плама“ почти не функционира. Нефтохимическият комбинат между Плевен, Долни Дъбник и Градина, открит през 1970 г., след прехода се превърна в единствената рафинерия, която фалира в световен мащаб. Повечето машиностроителни и металообработващи заводи са закрити, а останалите работят с минимален капацитет.

В момента за икономически „гиганти“ минават две-три шивашки фирми, като в този сектор има още десетина средни и малки предприятия.

Според статистиката: през 1999 г. в областта е имало 20 328 фирми по Булстат. През 2012 г. остават 9 370 с 52 169 заети. Към днешна дата фирмите са вече под 7 000, а работещите – под 40 000.

Образование – намалели с 50 училища

През 1989 г. в региона функционират 163 училища с 57 655 ученици. Към учебната 2012 – 2013 г. броят им пада до 117, а учениците – 30 729. През 2023 г. училищата са малко над 100, а децата – под 25 000. През тази година затвориха още две училища – Професионалната гимназия по добив на полезни изкопаеми и газоснабдяване „Проф. Георги Златарски“ в Долни Дъбник и ОУ „Христо Ботев“ в село Староселци.

Политика и интриги – удари по съдебната система

– „Тогава разследвахме дребни кражби, тук-там по някое сбиване, нарушаване на реда от шумни компании. Ако станеше някакво убийство, изнасилване, отвличане, то беше единствено за години наред и хората дълго го обсъждаха. Но най-важното е, че хората се бояха от закона и проявяваха уважение към полицията.“

Магистрати си спомнят с тъга времето, когато делата се гледаха навреме, а тежките престъпления бяха рядко явление. Това позволяваше на прокуратурата и съда да обръщат достатъчно внимание на всеки случай и да гарантират качествено правораздаване.

С нарастването на тежките престъпления и убийствата, извършвани от силови групи, се засилиха и опитите за влияние върху съдебната система. Представителите на подземния свят искаха убийците да не бъдат разкрити, а политиците държаха на властта си на всяка цена.

Съдебната система се оказа под силен натиск. Пробивът дойде с раздаване на пари, позиции, много жертви и унижения. След това дойдоха лобита, интриги и спад на доверието. Прокуратурата в Плевен се напълни със стари, забавени дела и усещане за корупция.

Земеделие и животновъдство – борба за оцеляване

Плевен, в сърцето на Дунавската равнина, някога беше водещ регион за селско стопанство. Нямаше необработваема земя, а животновъдството беше силно развито – крави, свине, птици, овце. Днес големите ферми са единици, а дребното стопанство почти липсва – селата се обезлюдиха, а кражбите на домашни животни са ежедневие, което държавата не успява да овладее. Само Институтът по лозарство и винарство и професионалната гимназия още се стараят да опазят традициите на района.

Люлка на спортисти

Плевен някога беше значим спортен център – стотици спортисти от града са печелили отличия от олимпийски, световни и европейски първенства. Тереза Маринова, Гълъбин Боевски, Пламен Гетов, Цветан Антов са само част от имената, оставили следа. Днес техните наследници липсват не поради липса на треньори или капацитет в местното спортно училище.

Причината е в липсата на спонсори за младите спортисти, както и в липсата на подходяща база за тренировки. Почти всички клубове се събират в двете спортни зали – „Балканстрой“ и „Спартак“. Очаква се някой ден Плевен да има своя „Арена Армеец“, но засега това е само надежда. Ако не се намерят средства, градът може да остане с още един изоставен спортен комплекс, подобно на този до входа на Кайлъка.

ШЗО – символично армейско поделение

Дълги години за много мъже Плевен беше свързан с ШЗО – едно от най-престижните поделения на Българската армия. Учредено с указ на Фердинанд през 1901 г., през 1998 беше преобразувано в Център за учебна подготовка на младши командири и новобранци, а през 2003 – в Учебна база „Христо Ботев“. През лятото на 2007 г. базата беше закрита заедно с отпадането на задължителната военна служба. Същата година Пета шипченска механизирана бригада беше преместена от Казанлък в Плевен, а по-късно правителството на Бойко Борисов я закри окончателно.

Днес в Плевенския гарнизон има един зенитно-ракетен дивизион (към Втора механизирана бригада – Стара Загора), един механизиран батальон (към 61 механизирана карловска бригада) и център за начална военна подготовка. Общо числеността на военните в града не надхвърля 300 души.

Културният живот – все по-оскъден

Плевенчани си спомнят с носталгия за времето, когато културният афиш беше богат, събитията не се застъпваха, а културните институти не излизаха в летен отпуск. Само лятото на 1988 г. е било изпълнено с премиера на „Аида“ с гостуващи солисти от СССР, концерти пред каскадата – Духовият оркестър (единственият оцелял), формации и фолклорни ансамбли от региона, театрални вечери с гостуващи актьори от София и срещи с представители на културата от НТ „Иван Вазов“ и Театъра на Народната армия.

Имаше празнични прояви и изложби за децата, а Младежкият дом бе центърът на младите. Постепенно сградата стана неизползваема, продадоха я, а 17 години там имаше празно пространство – сега се строи бизнес сграда. Народната опера с оркестър „Христо Бръмбаров“ беше закрита, а на нейно място се появи Плевенска филхармония с открита оперна сцена. С реформите на първия кабинет „Борисов“ градът едва не остана и без филхармония.

Здравеопазването – светъл лъч на фона на останалото

Здравеопазването е единственият сектор, който се разви в Плевен по време на прехода. През 1989 г. областта разчиташе само на Окръжната болница, а днес има цели девет лечебни заведения. Плевен стана водещ център по гинекология и онкогинекология. Огромен принос има проф. Григор Горчев, който пръв у нас въведе роботизираната хирургия и в неговата клиника се роди първото хайфу бебе в България. Тук са и два от водещите центрове по репродуктивна медицина, които помагат на двойки от цялата страна.

Това са промените, настъпили през последните 35 години в района. Остава надеждата, че след половин век преход изводите ще са по-оптимистични. „А дано, ама надали…“

Плевен преди 10 ноември 1989 г.

В годините на социализма Плевен беше сред най-развитите индустриални градове в страната. Основните отрасли включваха нефтопреработване, металообработка, машиностроене, лека и хранително-вкусова промишленост. В завод „Илинден“ се произвеждаха машини по патента на акад. Ангел Балевски, а консервният комбинат беше втори по големина в България. Други големи предприятия, осигуряващи работа на хиляди, бяха заводът за турбини „Вапцаров“, винарският завод, чугунолеярният и стоманолеярният завод, заводът за електронни изделия, предприятието за алуминиеви отливки, циментовият и стъкларският завод.

Градът впечатляваше с красивия си център, обновен в края на 70-те, с парк „Кайлъка“ и Скобелевия парк с костница и Панорама „Плевенска епопея“, издигната по повод 100-годишнината от Освобождението. Плевен всяка година привличаше над половин милион туристи, предимно от бившия СССР, според socbg.com.

В крайна сметка, съдбата на Плевен през последните десетилетия е показателна за мащабните промени в страната. Градът е пример колко рязко може да се промени бъдещето на цели региони.

Историята на Плевен е своеобразен барометър за случващото се в България през последните десетилетия. Дали след години тенденцията ще се обърне, предстои да видим.

Telling Admin