Най-бързо изчезващият град у нас: От 165 000 население вече е с 88 000

Ще разкажем историята на един български град, който буквално се стопява, с посланието „Гледайте Плевен и мислете за България“. 35 години след 10 ноември, някогашният проспериращ промишлен и културен център е достигнал дъното – икономически, демографски и културно.

Няма да останем само с думи – ще дадем и конкретни данни. Какво точно стана – или не стана – с един от най-красивите български градове през последните 25 години? Как се преобразиха Плевен и неговите жители, и какво се случи с Града под Панорамата?

Демографски срив – най-бързо изчезващият град у нас!

Да започнем с населението. Дори без статистика, е видно как улиците на Плевен опустяват, а Главната, някога оживена по всяко време, сега често е празна.

Ето фактите: през 1985 г. населението е 165 766 души. През 2001 г. – 121 880, през 2005 – 113 700, през 2007 – 112 570, през 2009 – 111 426, през 2011 – 106 011, а към декември 2023 – 88 122. Просто пресмятане показва, че за периода на прехода, над 70 000 души са напуснали Плевен. Градът беше последният по големина сред тези с население над 100 000, но от около десет години е под тази граница и броят на жителите продължава да спада. Причината е очевидна – липсата на работа кара хората да търсят препитание другаде.

Икономика и бизнес – постоянни трудности

Фирмите в града оцеляват едва-едва, а производството стига най-много за изплащане на заплати (и това не винаги). Немалко компании фалираха или преминаха в сивата икономика. Преди 35 години Плевен беше сериозен индустриален център: държавни предприятия като „Плама“, Ядрения завод, „Плевенски цимент“ и машиностроителните заводи носеха значителни приходи и бяха конкурентни на международните пазари с качествена продукция.

След приватизацията, която далеч не приличаше на нормално раздържавяване, заводите бяха разграбени от чужди „инвеститори“ с помощта на чиновници, които взимаха комисионни от фиктивните купувачи. През тези 35 години мнозина се пробваха да развият частен бизнес с банкови заеми, но високите лихви направиха изплащането почти невъзможно. През 2021 г. излязоха данни, че 60-70% от бизнеса в Плевен е или фалирал, или преминал в сивия сектор.

Днес рафинерията „Плама“ почти не функционира. Нефтохимическият комбинат, разположен между Плевен, Долни Дъбник и Градина, открит през 1970 г., след прехода се превърна в единствената фалирала рафинерия в света. Повечето машиностроителни и металообработващи фирми са затворени, а тези, които останаха, рязко намалиха дейността си.

В момента за „големи“ предприятия се броят две-три шивашки фирми, а в този отрасъл работят още около десетина малки и средни компании.

Данните сочат: през 1999 г. в областта по Булстат са регистрирани 20 328 фирми. През 2012 г. броят им е 9 370 с 52 169 заети. В момента фирмите са под 7 000, а заетите – по-малко от 40 000 души.

Образование – 50 училища по-малко

През 1989 г. в региона има 163 училища с 57 655 ученици. До учебната 2012/2013 те намаляват до 117, а учениците – до 30 729. През 2023 г. училищата са малко над 100, а децата – под 25 000. Тази година затвориха още две учебни заведения – Професионалната гимназия по добив на полезни изкопаеми и газоснабдяване „Проф. Георги Златарски“ в Долни Дъбник и ОУ „Христо Ботев“ в с. Староселци.

Политика и интриги – удар по съдебната система

– „Тогава разследвахме дребни кражби, тук-там по някое сбиване, нарушаване на реда от шумни компании. Ако станеше някакво убийство, изнасилване, отвличане, то беше единствено за години наред и хората дълго го обсъждаха. Но най-важното е, че хората се бояха от закона и проявяваха уважение към полицията.“

Магистрати с носталгия си спомнят времето, когато делата се гледаха навреме, а тежките престъпления бяха рядкост. Това позволяваше на прокуратурата и съда да обръщат внимание на всяко дело и да се осигурява качествено правораздаване.

С ръста на тежките престъпления и убийствата, извършвани от силови групировки, дойдоха и натискът върху съдебната система. Представителите на подземния свят настояваха убийците да не бъдат разкрити, а политиците държаха да останат на власт.

Съдебната система попадна под сериозно напрежение. Пробивът стана чрез раздаване на пари и постове, което доведе до множество жертви и унижения. Последваха лобита, интриги и спад на доверието. Прокуратурата в Плевен се препълни със стари, забавени дела и усещане за корупция.

Земеделие и животновъдство – борба за оцеляване

Плевен, разположен в сърцето на Дунавската равнина, дълги години беше водещ в селското стопанство. Земите се обработваха активно, а животновъдството беше развито – крави, свине, птици, овце. Днес големите ферми са на изчезване, а дребните стопанства почти липсват – селата опустяха, а кражбите на животни са ежедневие, с което държавата не се справя. Само Институтът по лозарство и винарство и професионалната гимназия все още се опитват да пазят традициите на региона.

Люлка на спортисти

Плевен беше сред важните спортни центрове – десетки спортисти от града са печелили отличия от олимпиади, световни и европейски форуми. Тереза Маринова, Гълъбин Боевски, Пламен Гетов, Цветан Антов са само част от имената с принос. Днес приемствеността липсва, не защото няма треньори или капацитет в спортното училище.

Причината е в отсъствието на спонсори за младите и липса на подходящи спортни бази. Почти всички клубове тренират само в двете зали – „Балканстрой“ и „Спартак“. Има надежда някога Плевен да има своя „Арена Армеец“, но засега това е само мечта. Ако не се намери финансиране, градът може да се сдобие с още един изоставен спортен обект, както този край входа на Кайлъка.

ШЗО – символ на армията

Дълги години Плевен беше свързан с ШЗО – едно от най-реномираните поделения на Българската армия. Учредено с указ на Фердинанд през 1901 г., през 1998 е преименувано на Център за подготовка на младши командири, а през 2003 – в Учебна база „Христо Ботев“. През лятото на 2007 г. базата беше закрита с отпадането на задължителната военна служба. Тогава и Пета шипченска механизирана бригада беше преместена от Казанлък в Плевен, но по-късно и тя беше закрита от кабинета на Бойко Борисов.

Днес в Плевенския гарнизон функционират един зенитно-ракетен дивизион (към Втора механизирана бригада – Стара Загора), един механизиран батальон (към 61-ва карловска бригада) и център за начална военна подготовка. Общият брой на военните в града не надхвърля 300 души.

Културният живот – все по-оскъден

Плевенчани се връщат с носталгия към времето, когато културният календар беше богат, събитията не се застъпваха, а културните институти работеха активно и през лятото. Само през лятото на 1988 г. се случват редица събития: премиера на „Аида“ със солисти от СССР, концерти пред каскадата – Духовият оркестър (единственият оцелял), фолклорни формации от региона, театрални вечери с гостуващи актьори от София и срещи с творци от НТ „Иван Вазов“ и Театъра на Народната армия.

Имаше празнични срещи и изложби за децата, а Младежкият дом беше притегателен център за младите. Постепенно се обезлюди, сградата беше продадена, и 17 години на това място стоеше празно пространство – сега се строи бизнес сграда. Народната опера с оркестър „Христо Бръмбаров“ беше закрита, а на нейно място се появи Плевенска филхармония с открита оперна сцена. С реформите на първия кабинет „Борисов“, градът за малко не остана и без филхармония.

Здравеопазване – светъл пример на фона на останалото

Единственият сектор, който се развива през прехода в Плевен, е здравеопазването. През 1989 г. областта разчита само на Окръжната болница, а днес в града работят девет болници. Плевен се утвърди като водещ център по гинекология и онкогинекология. Голям принос има проф. Григор Горчев, който първи въвежда роботизираната хирургия у нас и в неговата клиника се ражда първото хайфу бебе в България. Тук работят и два от най-добрите центрове по репродуктивна медицина, помагащи на двойки от цялата страна.

Това са промените в района през последните 35 години. Остава надеждата, че след 50 години преход картината ще стане по-обещаваща. „А дано, ама надали…“

Плевен преди 10 ноември 1989 г.

По време на социализма Плевен е един от най-развитите промишлени градове в България. Водещи отрасли са нефтопреработване, металообработка, машиностроене, както и леката и хранително-вкусовата индустрия. Завод „Илинден“ произвежда машини по патента на акад. Ангел Балевски, а консервният комбинат е втори по големина в страната. Още големи предприятия, осигуряващи работа на хиляди, са заводът за турбини „Вапцаров“, винарската фабрика, леярните за чугун и стомана, заводът за електронни изделия, предприятията за алуминиеви отливки, циментовият и стъкларският завод.

Градът се отличава с красивия си център, обновен в края на 70-те, с парк „Кайлъка“ и Скобелевия парк с костница и Панорама „Плевенска епопея“, създадена за 100-годишнината от Освобождението. Плевен привлича над половин милион туристи годишно, основно от бившия СССР, според socbg.com.

В заключение, съдбата на Плевен през последните десетилетия е показателна за промените в страната. Градът остава пример за това колко бързо могат да се обърнат съдбите на цели региони.

Тази история ясно показва как един град може да се преобрази за няколко десетилетия. Промените в Плевен са отражение на по-широките процеси в страната.

Telling Admin