Олга даде подслон на бездомник и му подаде ръка… но когато излезе от банята, остана без думи!

Олга беше изморена. След изтощителен работен ден в магазина за хранителни стоки, където обслужваше месарския щанд, всяко нейно движение беше усилие. Прекарала беше часове на крак, подреждайки месо и оформяйки витрините. По пътя за дома си взе няколко неща – хляб, мляко и пиле за вечеря.

Веднага щом прекрачи прага на дома си, погледът ѝ падна на препълненото кошче за боклук. „Трябва да се изхвърли“, помисли си тя, изтощена до крайност. Седнала на стола, остави тежестта на деня да я завладее.

Но събра сили, хвана коша и излезе навън. До контейнерите забеляза неподдържан мъж, който се сви на топка. „Бездомниците ли вече достигнаха и до нашия квартал?“, възмути се тя. В малкия град, където живееше, такива сцени бяха рядкост. Изхвърли боклука и се оттегли, без да обръща повече внимание на мъжа.

Животът на Антон – от върха до дъното

Антон беше на тридесет, когато изгуби съпругата си Ирина – любовта на живота му.

Красив, строен, умен, доцент по химия и математика в престижен университет – той притежаваше всичко. Произхождаше от семейство на обикновени работници и сам извоюва своето място под слънцето. Докато учеше, пишеше контрольни, поправяше техника и нощем учеше усилено. Блестящият му успех му спечели уважението на преподавателите, които го поканиха да остане в катедрата. Едно от неговите открития му донесе финансова независимост. Купи си апартамент, който обзаведе стилно и създаде идеални условия за бъдещото си семейство. Ирина се появи в живота му по време на университетските години. Тяхната любов беше мигновена. Скоро след като започнаха да живеят заедно, се венчаха.

Мечтаеше за семейство, но съдбата имаше други планове. След два спонтанни аборта, Ирина получи ужасяваща диагноза и скоро почина.

Антон се срина след смъртта ѝ. Загуби интерес към всичко – работата, изобретенията, живота. След време беше уволнен от университета заради отсъствията си.

Родителите му се опитаха да му помогнат, но без успех. Една вечер той изчезна и въпреки обявите за издирване, следите му се изгубиха.

Неочакваната среща

Две седмици по-късно Олга пак го видя – седеше на пейката пред блока ѝ. Изглеждаше разрушен, отпаднал и изтощен.

„Поредният пиян бродник…“, помисли тя раздразнено. Но след миг той се наклони и стена слабо.

Олга се колебаеше миг, след което подходи.

— Добре ли сте?

В погледа му личеше умора, но не и отчаяние.

Искаше да извика помощ, но батерията на телефона ѝ беше изтощена.

— Можете ли да станете? Ще ви помогна.

Той се изправи с нейна помощ и заедно влязоха в апартамента ѝ на третия етаж.

Тя му подреди дивана, зареди телефона и извика линейка.

Лекарите констатираха тежко изтощение, но не можаха да го приемат в болница заради липса на документи. Дадоха ѝ насоки как да се грижи за него.

„Не ми се искаше да се грижа за някого до такава степен…“, помисли си тя и му затопли супа. Той сядна и започна да яде.

След това прошепна:

— Извинете ме. Ще си почина и ще си тръгна.

Гласът му беше мек и млад.

— Не бързайте. Искате ли да се изкъпете? Ще се почувствате по-добре.

Ново начало

Олга му подаде чисти дрехи и докато той беше в банята, тя се бореше с мислите си.

„Кой е той? Опасен ли е? Ако ме ограби?“

Когато излезе, чист и преоблечен, тя видя пред себе си не бездомник, а човек, който някога е имал достоен живот.

— Как се казвате?

— Антон.

На работа приятелката ѝ Наталия я нарече луда, но Олга не съжаляваше.

Закупи му лекарства и храна и за пръв път отдавна се радваше, че може да се грижи за някого другиго освен за себе си.

Шест години по-късно…

Олга излезе от детската градина, държейки за ръка тригодишния си син.

Пред входа спря кола.

Зад волана – Антон.

Очите му светнаха, когато я видя.

— Виж, Костя, татко дойде!

— Татко! – извика момченцето и се разсмя.

Учителката им погледна през прозореца и прошепна:

— Къде ли се намират такива мъже?

— Ще се изненадаш – открили го на бунището, отвърна помощничката ѝ с усмивка.

Антон и Олга построиха нов живот заедно.

Той възстанови контактите си с родителите, завърна се към науката, а откритието му отново започна да носи печалби.

Ожениха се. Родиха им се деца.

Олга напусна работата в магазина, записа се за висше образование и днес помага на хора в нужда.

Вечерта, държейки за ръка малкия Костя, Антон и Олга се разхождаха в парка.

Понякога си спомняха за онзи ден, преди шест години.

Съдбата им даде втори шанс – и те го използваха.

Telling Admin