От последните минути! Деян Мексиканеца проговори за случилото се в хижата…

„Сбогом приятелю, ние много се уморихме и нямаме повече сили“. Именно това съобщение получава Диян Илиев, известен още като Диян Мексиканеца, изпратено от Ивайло Калушев на 1 февруари около 19:45 ч.

Диян Илиев е първият, който пристига на мястото на инцидента край хижа „Петрохан“ и открива телата. Той споделя как е протекъл целият му ден. Показанията му стават публични, след като днес прокуратурите на София и Враца предават документите по случая „Петрохан“ на председателя на Народното събрание Рая Назарян, съобщава Пловдив 24.

Илиев потегля с жена си към хижата около 9:30 ч. в сутринта. Според думите му, напрежението го е съпътствало, въпреки че не е имал конкретна причина. По пътя спира при чешма, поставя вериги на колата и се обажда на баща си, за да го информира, че се отправя нагоре.

Пътят бил труден за преминаване и на Илиев му се налага да форсира автомобила, докато стига до металния синджир, който бележи началото на частния терен. Там забелязва нещо необичайно — снегът бил сивкаво-черен, а от сградата се издигал дим без да се виждат пламъци. Наоколо не личали следи от хора или коли.

Диян инструктира жена си да остане заключена в автомобила. Взема малка секира и метален лост от багажника, като първоначално мисли за евентуална защита от куче, което обаче не вижда във вътрешния двор.

Обръща се към задната част на хижата – там покривът вече бил обхванат от огън. През страничния вход влиза във фоайето, където го посрещат гъст дим и развиващ се пожар. Решава да не се качва на горния етаж, а след бърза обиколка излиза и се насочва към главния вход.

От тази страна щетите са още по-видими – навсякъде има тлеещи въглища и гъст дим.

На около 5–10 метра от входа, до кучешката колиба, Диян открива три тела, паднали в снега – това са Пламен, Дечо и Ивайло Иванов. Пламен и Дечо лежали по гръб, а третият – с лице към земята. И при тримата се виждали следи от кръв по главите и кожата им била сивкава.

Близо до едното тяло забелязва черен пистолет. Въпреки шока, Илиев отново влиза в сградата, за да провери дали има още хора, които обичайно са там.

Вътре, по стълбите и във фоайето, вижда разпръснати десетки гилзи. По негови наблюдения, те били по-дълги и по-дебели от стандартните за пистолет — около 3–4 см дължина и 7–8 мм дебелина. Гилзите били разхвърляни така, че му напомнят на следи от мащабна престрелка.

На втория етаж димът бил толкова плътен, че не можел да види нищо и се отказва да продължи.

Илиев не открива двама от обичайните обитатели – Ивайло Калушев и Николай Златков. Предполага, че те може да са си тръгнали с кемпера, който също не е на обичайното си място.

По отношение на останалите превозни средства, свидетелят уточнява, че пътническият бус е бил спрян по-надолу, близо до отбивката към главния път, а двата пикапа „Тойота“ вероятно са били прибрани в гаража към хижата.

След като напуска хижата, Илиев спира патрул на гранична полиция на шосето и им разказва какво се е случило. По тяхна препоръка звъни на 112. Провежда няколко последователни разговора с полиция и спешна помощ, за да се изясни към коя административна област принадлежи районът.

По-късно се връща на място с полицейските екипи. От ръцете му са взети обтривки за барут, като той доброволно се съгласява на тази процедура.

В показанията си Илиев отбелязва, че не е запознат с конфликти между загиналите. По негови думи, само охраната на защитената зона понякога имала напрежения с хора, които не спазвали правилата.

Допълва, че през целия ден е бил на разположение на разследващите и е оказал пълно съдействие на проверката.

Петьо Цеков, журналист от в. „Сега“, също публикува във Facebook подробности от разказа на свидетеля, известен като Диян Мексиканеца.

От предоставената информация става ясно, че мъжът открива телата на жертвите до хижата край село Гинци в ранните часове на 2 февруари 2026 г.

Ден по-рано, около 13:00 ч. на 1 февруари, Диян забелязва група от близо десет души с АТВ-та и скъпо оборудване пред заведение в селото и се обажда по телефона на Ивайло Иванов, за да го предупреди. Вечерта, към 19:45 ч., Ивайло Калушев изпраща съобщение, което Диян определя като „прощално писмо“. Текстът гласи: „Сбогом приятелю, ние много се уморихме и нямаме повече сили“, като има и добавена инструкция за връщане.

След изпращането на това съобщение, телефоните на всички, които са били в хижата — Дечо, Пламен и двамата Ивайло — са изключени или извън обхват. На следващата сутрин майката на Калушев също подава сигнал, че е получила притеснително съобщение и не може да се свърже със сина си.

Диян пристига на мястото със съпругата си. По думите му, при пристигането забелязва сивкаво-черен сняг и дим, излизащ от сградата. Пред главния вход открива телата на Пламен, Дечо и Ивайло Иванов. И тримата имат наранявания по главите, а до Пламен лежи пистолет.

Свидетелят влиза в основната сграда, за да потърси Ивайло Калушев. Във фоайето и по стълбите вижда разпръснати гилзи, които са по-големи от стандартните за пистолет. Липсата на големия кемпер го кара да предполага, че Калушев и Николай са си тръгнали с него. Диян подава сигнал на 112 и уведомява патрул на Гранична полиция.

В публикацията на Петьо Цеков се разказва и за момиче, което е пътувало с компанията на Калушев до село Българи в края на януари. По думите ѝ, домакините говорили за легенди за духове в къщата, но изобщо не изглеждали притеснени. Групата се връща в София по-рано – на 30 януари. Тя допълва, че в хижата е имало и една по-възрастна жена, която си е тръгнала преди 1 февруари.

Случаят „Петрохан“ остава обвит в неизвестност, а материалите от разследването тепърва ще се анализират. Очаква се нова информация, която да внесе повече яснота.

Историята все още не е разплетена и наличните факти продължават да пораждат множество въпроси. Вероятно предстоят още разкрития.

Изглежда, че още дълго ще се говори за случая „Петрохан“, докато не излязат нови детайли или официални заключения.

Telling Admin