Интересно
Студената, флуоресцентна светлина на офиса сякаш жужеше в унисон с подигравката. Дванадесет години. Дванадесет години от живота ми, прекарани в тази сграда, взирайки се в екрани, пропускайки рождени дни, отлагайки почивки. Дванадесет години вярност, която се изпари в мига, в който видях фиша за заплатата на Десислава.
Интересно
Магдалена разбърка бавно следобедното си кафе. Ароматът на кардамон изпълни малката, слънчева кухня. От години живееше сама, след като съпругът ѝ почина, и тишината беше станала неин постоянен спътник. Беше я приела, беше се научила да я цени, да изпълва празните стаи със собствените си мисли и малки ритуали. Докато Мартин, единственият ѝ син, не ѝ съобщи новината.
Интересно
Всичко започна с едно петънце. Едно съвсем обикновено, лепкаво петънце от кафе върху бюрото на Мартин. Не онова масивно, дъбово чудовище в офиса му в центъра, където той управляваше процъфтяващия си строителен бизнес, а малкото, стилно бюро от орех в домашния им кабинет. Лилия въздъхна. Мартин винаги забравяше подложката за чаша.
