Поклон. Още едuн ангел отuде на небето. Почивай в мир
Изабел беше приета за лечение в болница „Носа Сеньора дас Грасас“. Още от февруари семейството ѝ стартира кампания за набиране на средства, за да може да посрещне растящите разходи за лечението. През цялото време нейните родители – Мишел и Марсело Марчиняк – не я оставяха нито за миг сама.
Тя е носител на редица отличия от щатски и национални шампионати, като се състезаваше за Clube Agir, Куритиба. Треньорите и съотборниците ѝ я описват като дисциплинирана, скромна и много талантлива гимнастичка.
Сред най-големите ѝ успехи се откроява 2021 година. Тогава, само на 14 години, Изабел печели Бразилското първенство по художествена гимнастика „Илона Пейкер“ във Флорианополис, като заема първо място в многобоя, грабва златото на топка и сребърния медал на лента – тези резултати я поставят сред водещите имена в националния спорт.
Диагнозата Ходжкинов лимфом напълно променя живота ѝ. Това заболяване, което често засяга млади хора, изисква тежко и продължително лечение. В този труден период Изабел запазва своя дух и не прекъсва връзката си с гимнастиката, докато спортната общност в Парана продължава да я подкрепя с надежда.
Гимнастическата федерация на Парана излезе с официално съобщение, в което изразява дълбока скръб и съчувствие към семейството, приятелите, съотборниците и треньорите на Изабел. В изявлението се подчертава, че нейната страст към гимнастиката и приносът ѝ към спорта ще вдъхновяват идните поколения.
„Нека нейната история, нейната страст към спорта и паметта ѝ живеят като вдъхновение за всички, които вярват в гимнастиката. Нашите съболезнования. Почивай в мир“, написаха от федерацията в социалните си мрежи.
Изабел си отиде много рано, но остави след себе си ярък спомен и следа, която ще вдъхновява бъдещите гимнастички – отпечатък, останал в ритъма на нейните мечти.
Дори най-силните и надарени млади хора понякога си тръгват твърде рано, но следата им остава. Историята на Изабел е пример за смелост и отдаденост, която ще се помни.
Животът на Изабел се превърна в послание за вдъхновение за онези, които ще вървят по нейните стъпки. Понякога именно споменът за такива личности води следващите напред.
Историята на Изабел е още едно напомняне за това как спортът може да остави траен отпечатък. Понякога именно паметта за такива хора е двигател за бъдещите поколения.
