Прибрах се сама у дома, но после телефонът звънна… и не бях готова за това, което чух
Когато се върнах вкъщи след работа, съпругът ми го нямаше. Току-що започвах подготовката за вечерята, когато телефонът иззвъня – беше той.
– Вероятно си забелязала, че напоследък се прибирам късно – заговори той със студен тон. – Всъщност, виждам се с друг човек. Моля те, нека не правим сцени.
Не бях особено изненадана. От известно време се бях примирила с факта, че редовно се прибира след полунощ, а децата често прекарват нощите при свекърва ми. Но неговите думи ме накараха да замълча за момент.
– Не очаквах да ми го кажеш така – отговорих, сдържайки раздразнението си. – Утре имам час при фризьора и разчитах на теб да погледаш децата. Не мислиш ли, че заслужавам да чуя това лично, а не по телефона?
Чух как въздъхна, а в гласа му имаше леко колебание. Реших да приключа разговора по свой начин:
– Между другото, отивам да си взема вечерята. Ще ми кажеш ли къде е майонезата?
Настъпи неловко мълчание, сякаш не знаеше как да реагира. Продължих спокойно:
– Няма да те питам кой е „новият човек“ или защо си тръгваш с него. Но не ти ли е минавало през ума как се чувствам? Имаш ли изобщо някакви емоции към мен?
Замълчах за няколко секунди. Истината е, че вече не ми пукаше кой е третият човек в историята – това беше негов проблем, не мой. С усмивка добавих:
– А, и между другото – случайно ли си взел майонезата за твоята нова любов?
Отговорът му дойде объркан:
– Съпругът ти те напуска, а ти питаш за майонеза? Колко си странна!
Тогава осъзнах, че няма смисъл да продължавам. Затворих телефона без да изпитвам нито болка, нито гняв. Отдавна знаех, че моят свят са домът и децата ми. Той може да върви накъдето иска – аз ще продължа напред без съжаление.
Седнах на масата и се заех да приготвям вечерята. Не защото бях щастлива, а защото бях спокойна. Всичко ценно за мен беше тук – в моя собствен дом и сред хората, които обичам.
