Проговори съсед на лама Иво: Калушев и Ивей три пъти ми…
Публикуваме цялото изказване на животновъда:
„Живея на 1,5 км от хижа Петрохан. Те бяха най-близките ми съседи.
Да, бяха затворени. За пет години така и не стъпих отвъд бариерата. Не съм настоявал. Много не знам за тях, така че ще се огранича само с това, което ми е известно.“
В планината ежедневието е различно. Тук не можеш да разчиташ на бърза помощ, полиция, пожарна или поддръжка на пътищата, снегопочистване, сметоизвозване… Единствената подкрепа са съседите.
Ивайло и Пламен – двама от починалите – са ми помагали три пъти: веднъж ме преведоха през снежни преспи, за да стигна до болница при тежка хипертония, грижиха се за мен и животните ми, когато си счупих гръбнака миналата година. Помагахме си взаимно безброй пъти – това е обичайно между хората в планината.
Ето и „престъпленията“ им (според мен), заради които някои дребни душици твърдят, че са заслужили такава съдба. Без власт и реални възможности, те се опитваха да променят нещата. Когато сложиха „страшната“ си ограда, туристите трябваше да преминат само на около 50 метра встрани от стария маршрут. Лятото тук идват десетки берачи на боровинки, а патрулите само напомняха на хората да си съберат боклука. Те снимаха и спореха с бракониери, гасиха пожари. Това е всичко.“
Щях да замълча. По-лесно е, някак удобно. Но когато изпълзяха разни дребни душици, за да ръсят злоба или да изкарат някой лев/евро със сензационни заглавия – все едно са заслужили съдбата си…“
Не. Те бяха хора. Съседите ми. След такава трагедия, това, което заслужават, е мир на душите им.
Съболезнования към близките им.“
Този разказ хвърля още светлина върху живота в планината – където човечността и взаимната помощ често са единствената опора. Понякога истинският образ на някого се разкрива именно през очите на съседа му.
Понякога думите на близките хора разкриват най-важното за истинския характер на човек. В планината това личи още по-ясно.
