Съпругът ми постави условие, което ако не изпълня, ме гони от къщата – заминах си в същия момент
Мъжът, за когото се омъжих, ми изглеждаше като човек, когото познавам от цял живот. Прекарахме дълги години заедно, всичко вървеше спокойно – сякаш бъдещето ни беше ясно начертано.
Не само за бъдещето мислех така – бях убедена, че се разбираме напълно по всяка тема. Основата на връзката ни беше честността – винаги открито говорехме и нямахме тайни един от друг. След пет години заедно, той ми направи предложение и аз се съгласих. И двамата виждахме това като логичната следваща стъпка.
До този момент всеки живееше отделно при своите родители. Бяхме се разбрали, че след сватбата ще се преместим при неговите, защото имат просторна къща, а това щеше да ни бъде удобно. Вярвах, че ще имаме своето лично пространство. Всичко изглеждаше подредено – бяхме взели решенията си и минахме под венчило.
Само че няколко месеца след сватбата той започна да се държи различно. Отношението му към мен се промени, а аз не можех да разбера какво става. Първоначално смятах, че просто трябва време да свикне с промяната, но нищо не се случваше. Затова реших да си тръгна, за да му дам пространство. Продължих ежедневието си – бях на 24, исках още малко свобода, да се виждам с приятелки. За деца не бързах.
Но той не мислеше така. Оказа се, че е искал всичко веднага, но е криел това от мен. Един ден просто ми го каза директно. Тогава разбрах кое го е тормозело през цялото време. Беше изненадващо.
Можехме да обсъдим това по-рано. Но като че ли целта му е била просто да ме ожени, да ме заведе в къщата и да очакват от мен деца, готвене, пране и чистене. Такъв бил „планът“ за моите 24 години.
Започнаха постоянни обвинения – че нямам срам да излизам с приятелки, че трябва да стоя вкъщи и да се грижа само за дома. Че няма обяд или ако има – не става за ядене. Че ако не спазвам „задълженията си“, по-добре е да си тръгна от къщата му.
Така човекът, когото познавах и обичах, се промени коренно.
Оставих го и си тръгнах. Така и не разбрах – дали това е било замислено отдавна или просто се е пречупил в един момент. И аз исках дом и деца, но имах нужда от още малко време.
В момента съм сама. И най-голямото ми притеснение е – на кого мога да се доверя след всичко това.
Личните истории често показват колко важно е да се говори открито за очакванията в една връзка. Понякога само времето разкрива истинските намерения.
