Страх тресе село Конаре! Съселяни на изчезналия Ники с ужасяващи новини

„За съжаление, няма нова информация за 13-годишния Николай Илиев от село Конаре, затова и не сме съобщавали нищо напоследък“, заяви пред „24 часа“ Кънчо Папазов, кметът на община Гурково, където се намира селото.

Николай, който има синдром на Даун, изчезва на 17 декември миналата година около 13 ч., докато е в двора на дома си в покрайнините на Конаре. Последният човек, който го вижда, е майка му, след което следите му се губят напълно.

„Продължаваме да го издирваме, макар вече не в такъв широк мащаб, както в началото“, коментира директорът на ОД на МВР в Стара Загора старши комисар Красимир Христов.

В даден момент той сам поема ръководството на търсенето на място. Разследващите разглеждат всички възможни версии, но засега не е ясно докога МВР ще продължи с теренните действия.

Всеки случай с изчезнало дете в България има своите особености. За последните две години са обявени за изчезнали 31 деца, а Николай е сред тях.

Полицията допуска възможността, че ако детето е било задържано, някой може да го върне в района. Това е най-добрият вариант, но песимизмът надделява.

Местните хора обсъждат различни хипотези – от инцидент в гората, при който тялото е скрито в Стара планина, до вероятност Николай да е отвлечен в чужбина с цел просия или като донор. Майка му Денка и вторият ѝ съпруг са преминали успешно през детектор на лъжата, а след полицейски разпити са изключени като заподозрени. Жената не намира обяснение какво е станало със сина ѝ.

Тя разказва, че е похарчила доста пари за посещения при врачки и екстрасенси, което я обърква още повече.

Някои вярват, че Николай е жив, други мислят обратното. По думите на майка му, той е много доверчив и наивен, лесно влиза в контакт с непознати и би могъл да бъде подмамен да се качи в непозната кола.

Биологичният баща на Николай живее в друго село и, според полицията, няма нищо общо със случая.

Освен диагнозата си, момчето не е посещавало училище. Не е проявявал агресия, не е изчезвал преди това и обикновено ходи сам само между съседните къщи. Районът извън дома му не му е познат, а по характер е спокоен и не създава проблеми.

Семейството живее скромно в края на селото. Местните отбелязват, че майката и вторият ѝ съпруг се грижат за Николай и по-малката му сестра според възможностите си. Бащата работи по къщи в селото, когато го повикат, а майката е изцяло отдадена на децата у дома.

Майката не може да приеме, че Николай би оцеляло сам, облечен леко, по чехли и без храна, както е бил облечен, когато излиза във въпросния вторник само до външната тоалетна.

Кметът на Конаре, Станчо Стефанов, също не намира логично обяснение за случая. Николай се придвижва трудно заради заболяването, но може да измине известно разстояние. В деня на изчезването обаче не е заснет от нито една камера, което поражда съмнение, че е напуснал района незабелязано, вероятно в посока север към планината, където лесно може да се изгуби.

Съдбата на семейното куче също е неясна – то изчезва с Николай, но се прибира самó след шест дни, носейки своя синджир. Кучето изглежда добре гледано, с чиста козина, не е било гладно.

Дори уплашено, кучето първо отвежда майката до близкия язовир, а след това се връща към дома. За децата със синдром на Даун често има склонност към интерес към водата. Водолази претърсват язовира два пъти, но не намират следи. Проверен е и язовир „Жребчево“ близо до селото.

Още първата вечер след изчезването много хора се включват в издирването. В началото на терен са до 150 души едновременно – полицаи, жандармеристи, пожарникари, горски служители и доброволци.

Първоначално цялото село е обходено къща по къща, включително изоставените постройки.

Проверявани са дворове, кладенци и заслони в околните планини. По-късно търсенето се разширява в радиус от 15 километра около Конаре, но без резултат.

В началото се включват доброволци дори от Бургас и Плевен. Мъже с АТВ-та претърсват труднодостъпните места, но резултатът е нулев.

Сред доброволците са и познати лица – Веселин от Перник, който преди 2 години откри изчезналия Сашко, и Динко от Ямбол.

Държавата ангажира всички възможни ресурси – водолази, жандармеристи с обучени кучета, термокамери, дронове и хеликоптер. Въпреки тези усилия, резултат не е постигнат и с времето броят на хората, които издирват, намалява.

Днес се смята, че голямото струпване на хора през първите дни може да е затруднило издирването, понеже са били заличени „горещите следи“. Кметът Станчо Стефанов разказва за случай, когато полицейско куче подхваща следа и тръгва на север, но спира след около сто метра до група доброволци – и след това всичко прекъсва.

По случая е образувано досъдебно производство, което остава отворено и може да бъде подновено при всеки нов сигнал или следа за Николай.

В Конаре все още не са изгубили напълно надежда за добър изход, но с всеки нов ден оптимизмът намалява. Като знак на съпричастност към семейството тази година традиционните празнувания на Коледа и Нова година са били пропуснати.

Пропусната е и обичайната традиция с коледарите, които обикалят домовете, за да пожелаят здраве и късмет. Въпреки всичко, животът в селото продължава и сега се подготвят за фестивала на самардалата, който ще бъде на 29 март – най-популярната местна подправка.

Този случай показва още веднъж колко трудни и непредвидими са подобни изчезвания. Макар общността да положи значителни усилия, отговорите засега остават неизвестни.

Подобни истории ни напомнят колко важно е вниманието да не отслабва, дори когато минава време. Случаят с Николай остава отворен, докато не се появят нови следи.

Случаят на Николай е още едно напомняне колко сложни могат да бъдат подобни ситуации. Понякога, дори когато общността се обедини, съдбата остава неясна.

Telling Admin