Сутринта излязох в двора – просто за да полея цветята и да проверя дали котките отново не са разхвърляли боклука, както често правят. Но още щом отворих портата, ме удари ужасяваща миризма. Толкова силна, че гърдите ми се свиха, а в устата усетих метален вкус.

Сутринта излязох на двора само за да полея цветята и да проверя дали котките отново не са разтърсили кофата с боклук, както често се случва. Щом открехнах портата, ме удари ужасна миризма — толкова силна, че ми стисна гърдите и усетих метален вкус в устата си.

Направих няколко крачки напред и спрях рязко. Близо до цветната леха, буквално върху земята, нещо се мърдаше. Пред погледа ми се появи странно червеникаво, слузесто образувание — сякаш обърнато навън. Миризмата беше като на развалено месо, сякаш някой е скрил мъртво животно наблизо. Инстинктивно се отдръпнах, усетих сърцето си да препуска, а в главата ми се завъртяха най-абсурдни мисли.

„Какво е това? Ларва? Някакво чудато същество? Или… останки от извънземно?“ — не можех да проумея.

Извадих телефона, направих снимка и, задържайки дъха си заради острата миризма, започнах да търся информация онлайн.

В търсачката написах: „червено, слузесто, мирише на гнилo“, и още първият резултат ме шокира. Там пишеше: „Антур Арчера – гъба пришълец, известна още като Дяволските пръсти.“

Оказа се, че това е напълно реална гъба, чийто произход е от Австралия и Тасмания, но с времето се е разпространила в различни части по света.

В началото има вид на бяло яйце, след което от него израстват червени пипала — приличат на нокти или дяволски пръсти.

Тези пипала са покрити с лепкава слуз и излъчват ужасна миризма на мърша, с която привличат мухи, които разпространяват спорите на гъбата.

За хората, които я срещат за първи път, често изглежда като нещо извънземно. Има случаи, в които дори се обаждат на полицията или викат спасителни екипи.

И аз се стреснах, когато разбрах, че това „същество“ на двора ми е просто гъба — жива, необикновена и вероятно една от най-странните форми на живот, които съществуват в природата.

Оттогава избягвам това място всеки ден. Цветята около него вече не поливам.

Нека си расте — „подаръкът на дявола“ не бива да бъде безпокоен.

Този текст е с информативна цел и предоставя обща информация. Не можем да гарантираме пълна точност или изчерпателност на изложеното.

Явно природата винаги може да ни изненада с нещо напълно необичайно, дори в собствения ни двор. Понякога най-интересните срещи са точно там, където най-малко ги очакваме.

Telling Admin