Този човек е отговорен за смъртта на около 20 милиона души: Никой не посмял да влязе в стаята му от страх и накрая умира в агония

Списъците за екзекуции винаги преминават през неговите ръце – той слага подписа си лично, а често само един документ съдържа огромно количество имена. По тези списъци нерядко се появяват зловещи указания като „пребий“ или „елиминирай“.

Точната дата на раждане на една от най-спорните фигури на 20 век не е напълно изяснена – според едни източници тя е 18 декември, а според други – 21 декември.

Йосиф Висарионович Джугашвили, по-известен като Сталин, се ражда през 1878 г. в грузинския град Гори. В младостта си получава прякора Коба – взет от герой в грузински роман, което подсказва за ранните му революционни възгледи.

След като завършва православната семинария в Тбилиси, Сталин се присъединява към болшевиките и постепенно напредва в партийната йерархия. Макар първоначално да има подкрепата на Ленин, по-късно отношенията между двамата се влошават.

Снимка: Profimedia

В „политическото си завещание“ Ленин предупреждава партията за опасността от жестокостта на Сталин, като дори предлага да бъде отстранен от ръководството. Въпреки това, Сталин укрива този документ и засилва контрола си. Чрез жестоки чистки, масови убийства и принудителен труд той става пряко отговорен за смъртта на между 6 и 20 милиона души в периода 1920–1953 г.

След смъртта на Ленин през 1924 г. започва период на сталински терор, който първо е насочен към политическите му противници. Най-напред репресиите засягат основните му опоненти – Троцки, Зиновиев и Каменев.

Троцки е изпратен в изгнание, а Зиновиев и Каменев са осъдени и екзекутирани по време на нагласени процеси. Един от най-мрачните епизоди от управлението на Сталин е Гладоморът – предизвиканият глад в Украйна през 1932–1933 г.

Снимка: Profimedia

Сталин нарежда насилствена колективизация и изземване на зърното от украинските земеделци, което води до смъртта на между 3,5 и 7 милиона души. Селяните са поставени под забрана да напускат селата си в търсене на храна, а тези, които укриват зърно, са подложени на тежки наказания.

Гладът е използван като средство за потискане на украинската съпротива срещу колективизацията. Свидетелства сочат, че хората са били принудени да ядат всичко – от кора на дървета и трева до насекоми и домашни животни, което често води до болести и отравяния.

Семействата са изправени пред трудния избор как да разпределят малкото храна сред децата си, понякога решавайки кое от тях ще оцелее. Много села остават пусти, а тишината се нарушава само от виковете на гладни и умиращи. В най-крайните случаи са документирани случаи на канибализъм.

Снимка: Profimedia

Истинските мащаби на сталинските репресии се разкриват по време на Голямата чистка (1936–1938). НКВД, съветската тайна полиция, организира масови арести, изтезания и екзекуции. Сталин лично одобрява екзекуционните списъци, в които често фигурират стотици имена, като понякога добавя заплашителни бележки като „пребий“ или „елиминирай“. Архивите показват, че само през 1937–1938 г. са изпълнени поне 681 692 екзекуции.

Особено сурово е отношението към определени етнически групи. Въпреки че поляците са само 0,4% от населението на СССР, те представляват 12,5% от жертвите на Голямата чистка. Сталин издава заповеди за депортиране на цели народи – чеченци, кримски татари и волжки немци, като мнозина загиват по време на пътя или в изгнание.

ГУЛАГ – огромната мрежа от съветски трудови лагери – се превръща в символ на сталинските репресии. Милиони са изпращани там, където са принуждавани да работят при изключително тежки условия.

Снимка: Profimedia

Затворниците получават минимални дажби – често не повече от 300–400 грама черен хляб на ден и рядка супа. Работят при ниски температури, а мнозина умират от изтощение. Работният ден често достига 14 часа, като затворниците трябва да изпълняват тежки норми в мини, гори и на строителни обекти.

През нощта спят в претъпкани бараки върху груби дървени нарове, често без отопление в суровия сибирски климат. Лошите санитарни условия водят до епидемии от болести като тиф и дизентерия. Официалните данни сочат над 116 000 жертви в лагерите, но се предполага, че действителната бройка е значително по-висока.

Параноята на Сталин обхваща дори най-близките му съратници. Той нарежда екзекуцията на редица висши военни, включително маршал Тукачевски.

Снимка: Profimedia

Дори началникът на НКВД Ягода, организирал първите репресии, става жертва на режима и е разстрелян. Същата съдба спохожда и неговия наследник Йежов. Сталин организира сложна система от доноси, за да държи хората под контрол.

Гражданите са подтиквани да докладват за „врагове на народа“, което често води до това, че съседи доносничат един за друг, а понякога и децата – за родителите си. НКВД използва жестоки разпити, мъчения, заплахи към близки хора и психологически натиск, за да изтръгне признания.

Сталин умира на 5 март 1953 г. след инсулт в своята дача край Москва. Той е намерен паднал на пода, защото никой от персонала не се осмелява да влезе при него дълго време.

Снимка: Profimedia

Въпреки че са извикани лекари, страхът от реакцията на Сталин при евентуално събуждане ги спира да действат веднага. След няколко дни на страдания, той умира в 21:50 ч. Оставя след себе си общество, носещо дълбоки травми и система на терор, чиито последствия се усещат още дълго след смъртта му.

Епохата на Сталин оставя силен отпечатък и върху културата. Художници, писатели и интелектуалци са постоянно наблюдавани и често са принуждавани да творят в полза на режима. Мнозина биват изпращани в ГУЛАГ или разстрелвани по обвинения в „антиреволюционна дейност“.

По различни изчисления, по негово време изчезват над 2000 творци и писатели. Цензурата обхваща всички сфери, а свободата на изразяване почти напълно изчезва.

Книгите се преработват така, че „нежелани“ личности да бъдат премахнати, а снимките се ретушират, за да изчезнат политическите противници на диктатора. Това съзнателно манипулиране на историята и културата поражда атмосфера на страх и подозрение сред цяло поколение съветски хора.

Фигурата на Сталин и последиците от неговото управление продължават да предизвикват разгорещени спорове и днес. Следите му в историята са толкова дълбоки, че влияят на възприятията за власт и общество и в съвременния свят.

Историята на Сталин ни напомня, че ефектите от тоталитарното управление се усещат поколения наред. Дебатите около личността му и днес разкриват колко сложно и противоречиво е наследството му.

Управлението на Сталин остава пример за това какво може да причини концентрираната власт. Историческите последици от действията му още се анализират и дискутират.

Telling Admin