Влади Въргала БЕСЕН: Оказа се, че Красимир Горсов е…

През 1990 г. Камен Воденичаров, Петър Курумбашев, Любен Дилов-син и още няколко млади ентусиасти поставят началото на телевизионното предаване, което много бързо става истински феномен. „Ку-Ку” обединява дръзка публицистика и скечове, като членовете на екипа се превръщат в национални любимци.

Днес, 35 години след създаването на „Ку-Ку”, разговаряме с една от водещите личности в студентското предаване – Влади Въргала, когото мнозина наричат шоумен легенда. С него обсъждаме не само развитието на кариерата му, но и случая на Мануела Горсова – момичето, което остава инвалид след катастрофа, причинена от световния шампион по фигурно пързаляне Максим Стависки. Той е управлявал автомобила си след употреба на алкохол. Бившият възпитаник на Стефан Данаилов подкрепя Мануела от години и не крие огорчението си към баща ѝ Красимир Горсов, който е източил средствата, предвидени за лечението ѝ, проиграл ги е на хазарт и изчезва безследно през октомври миналата година.

– Влади, в последния брой на „Уикенд” се спомена, че сте участвали в ремонта на жилището на Мануела Горсова. Може ли да разкажете повече?

– Мануела и майка ѝ Диана, която неотлъчно се грижи за нея, вече живеят в освежен дом. Има поставена и платформа пред входа, така че инвалидната количка може лесно да се спуска и Мануела вече да излиза на разходки. Апартаментът не беше ремонтиран цели 15 години, а момичето прекарваше времето си единствено вкъщи. За една седмица с помощта на приятели и добри хора ремонтирахме жилището напълно безвъзмездно и монтирахме платформата. През това време Мануела и Диана временно живееха на друго място.

– Какво беше първото излизане на Мануела след толкова години?

– И двете с Диана бяха притеснени, което е напълно нормално след дълги години без излизане от дома. След ремонта и монтирането на платформата вече Диана може да извежда Мануела навън, когато времето е хубаво, без да се налага да търси чужда помощ.

– Кои хора и приятели се включиха в ремонта и поставянето на платформата?

– Около 30-40 души се включиха, като предоставиха труд и средства за тази кауза, която дори действията на бащата на Мануела не успяха да провалят. Него не бих нарекъл дори животно, защото ще обидя животните. Повечето бяха мои близки, но имаше и нови хора, които се появиха на място. Ще спомена някои, защото е важно доброто да се показва – те наистина бяха светлина за Мануела и Диана в този труден момент. Всичко започна след инициативата на Мария Александрова, която дари и организира монтажа на подвижната платформа и външната рампа – стойността им е петцифрена. Тя пое цялата бумащина и разрешителни. Благодаря и на кмета на район „Триадица” Тодор Божинов, арх. Михалев и инж. Елена Димитрова за съдействието! С мотоклуб „Роверс” влязохме в петък, изкъртихме пода и стените, изнесохме мебелите. През уикенда Лило боядиса, Асен се зае с ВиК, Илия оправи вратите и бравите. Веско Иванов достави ламината, а Малчо, Смешния и Каската го монтираха. Пепи от „Ди Ем макс” осигури боите, материалите и инструментите. Лили от „Ай Кеър” почисти до съвършенство. Мотоклуб „Калашниците” купиха новите гардероби, скринове и шкафове.

– Защо не е бил ремонтиран апартаментът на Мануела толкова време, въпреки наличието на средства от дарителските сметки и застрахователя?

– Въпреки че Красимир Горсов, бащата на Мануела, неведнъж ми казваше, че му трябват пари за ремонт и че прави подобрения, в действителност нищо не беше предприето. По моите сметки платформата можеше да бъде поставена още преди години. Реално, цели 15 години Мануела не беше излизала навън, тъй като Диана нямаше как да я изведе с количката.

– Какво знаете към момента за Красимир Горсов?

– Не знам нищо за него, нито искам да знам. Не ме интересува, за мен този човек не съществува. Той буди у мен най-лошите чувства и мисли. Не желая да говорим повече за него. По-важно е да мислим какво още можем да направим за Мануела и Диана.

– Говори се, че може вече да не е жив…

– Доколкото знам, е жив и се укрива при майка си. Слушал съм, че някой го е видял в софийския квартал „Люлин”, но силно се съмнявам – в София има хора, които го издирват настойчиво. Това са колектори, които не пращат призовки, а действат директно. Красимир Горсов е задлъжнял и към частни лихвари. Доста изобретателен се оказва, когато трябва да намира пари…

– Диана е подала жалба в прокуратурата срещу Красимир Горсов за източването на сметките на Мануела. Има ли някакво развитие?

– Нищо не е станало. Ако беше друг човек, отдавна щеше да е осъден и в затвора, но тук законът работи на принципа „дума срещу дума”. Един казва, че другият е взел парите, а другият твърди, че ги е похарчил за лекарства. Диана е знаела само за средствата от застрахователя и е смятала, че не се пипат. За дарителската сметка не е била информирана.

– Опитвал ли е Красимир да се свърже с Диана?

– Не. Напълно съзнателно е изтеглил парите от двете сметки и е оставил дъщеря си, която е напълно обездвижена, и Диана – безпомощна и сама, на милостта на непознати. Красимир е мърша, отпадък. Изобщо не искам да разсъждавам за него. Като се сетя за този човек, ми идват разни мисли…

– С какви средства разполагат в момента Мануела и Диана?

– В момента получават 1800 лева, които са парите на Диана като личен асистент и пенсията по ТЕЛК за Мануела. Това не стига, особено като се има предвид, че рехабилитацията на Мануела, която не може да се движи, е през ден и е скъпа. За щастие, рехабилитаторката Рени почти не взема пари, просто заради детето. Надежда, приятелка, ще даде събрани ваучери за храна на стойност 2000 лева на Диана. На 2 септември Мануела отпразнува рождения си ден в ремонтирания си дом, а тортата и лакомствата бяха подарък от „100 грама сладки”.

– Защо не организирате дарителска кампания за Мануела?

– Сметката не е закрита, но Красимир вече няма достъп до нея. Диана никога не е искала помощ, не защото няма нужда, а защото просто не може да поиска. Това обаче не пречи на хората сами да се сетят. В момента общественият интерес е насочен повече към бащата Красимир и това, че е изхарчил парите на детето. Може би някои свързват Мануела с него и се колебаят да даряват. Въпреки това, заедно с група приятели и добри хора ще продължим да помагаме на Диана и Мануела. Трябва да се има предвид, че в България хората в нужда са повече от тези, които могат да помогнат. Важно е всеки да осъзнае, че може да бъде помощ и решение за някого. Както направихме и ние – без да сме организация или фондация, просто казахме „Хайде” и променихме живота на тези две жени. Всеки има възможност да направи същото. Усещането след това е велико!

– С какви актьорски проекти сте зает тази есен?

– В момента участвам в три постановки. Първата е с Ловешкия театър – „Брачен договор”. Тази комедия не залага на вулгарности, а има чист хумор и се приема много добре. В „Брачен договор” ми е истински приятно да играя с Диана Спасова – разбираме се само с един поглед. На 23 ноември ще сме на сцена в „Сълза и смях”. Втората пиеса е „Зад кулисите” на Надя Асенова – спектакъл без аналог у нас, който съчетава театър, акробатика, фигурно пързаляне, комедия, водевил и мюзикъл. Много въздействащ е. Казвал съм и пак казвам: ако има дори един недоволен зрител от „Зад кулисите”, лично ще му върна парите за билета. На 3 ноември играем в „Сълза и смях”. Освен това не спирам и с „Мемоарите на един Въргал”, който не е стендъп и няма банални мутренски скечове, а се гледа като филм.

– Не казахте нищо за участия във филми и сериали.

– В момента се занимавам само с театър – там се чувствам най-добре. В театралната сфера няма големи пари, но това е моето място. Парите са важни, но не са всичко. Любо Кабакчиев някога е казал: „Деца, запомнете от мен, че театърът е надпис на брега до вълните!”. Има хора, които все още търсят смисъл, вълнуват се от доброто и злото – за тях това е оазис. Минал съм през всички сфери – театър, кино, телевизия, шоубизнес, писане, режисура, продуциране. Всичко, което съм захващал, е било успешно и доказано във времето, и вярвам, че разбирам от работата си. Винаги съм работил с усещането за мисия – да направя света по-добър, да помагам на хората да вървят напред. За съжаление, се оказа, че това е илюзия. При всички ангажименти парите винаги излизат на първо място. Когато има възможност за печалба, се влага енергия, независимо от резултата или качеството.

– Как са вашите близки?

– Всички са добре. Майка ми се държи. Има нова приятелка – котката Добринка, която се чувства чудесно в скута ѝ. Дъщеря ми избра да живее във Варна – от началото на лятото е там и работи в център за деца с аутизъм. Синът ми също е добре. Брат ми Костя се върна от Украйна, след като навърши 60 години и вече може да напуска воюващата страна. Неотдавна пак замина натам. Снахата и близначките – двете дъщери, останаха тук, в България, работят и учат. Майка им работи на две места. Бившата ми съпруга Силвия вече 15 години се занимава с фотография и е име в тази сфера.

– Имате ли нова жена в живота си?

В случая историята на Мануела и Диана ясно показва, че дори без големи ресурси или

Telling Admin