Зоолог от БАН с много лоши новини за черния леопард от Шуменското плато

Търсенето на голямото черно диво животно, забелязано в района около Шумен, все още продължава.
Доц. д-р Стоян Лазаров, зоолог от Националния природонаучен музей към БАН, описа ситуацията като „не само необичайна, но и опасна“. По думите му най-вероятно става въпрос за черна пантера – меланистична форма на леопард.
„По всички видеа, които изгледах, и след консултации с най-добрите специалисти в България, според мен това е черна пантера, т.е.
форма на леопард. Ягуарите имат по-голяма глава, докато това животно изглежда с по-малка и по-елегантна форма“, посочи Лазаров в ефира на Нова Нюз.
По отношение на възможността подобно животно да се окаже в България след нелегален внос, Лазаров отбеляза, че това не е трудна задача:
„Всеки човек, който има комплекси, може да си купи такава котка. Предлагали са ми неведнъж да купя черен леопард — за кино, за снимки… От Чехия, от Словакия. Мога да покажа на органите и човека, и клиповете. Малко леопардче струва около 2500 лв., възрастно животно — около 5000–6000 евро“.
Той подчерта, че подобна търговия с екзотични животни като леопарди е забранена, освен ако купувачът не е лицензиран зоопарк.
„В България има няколко лицензирани зоопарка, които могат да издадат разрешение за внос. Но животното трябва да бъде регистрирано към този, който е дал лиценза. Иначе каналите си вървят“, обясни той.
Как може пантера да се приспособи към българската природа?
Лазаров смята, че животното, което вече повече от два месеца се укрива, вероятно е било добре хранено в плен и има навици, свързани с човешка среда:
„На него му трябва една седмица, за да усети истински глад. Най-лесната храна за такава котка са улични животни – котки, кучета. Това е естествено, ако е живяло с хора“.
По негови думи, пантерата трудно би оцеляла дълго време в родната ни природа, тъй като няма достатъчно подходяща плячка, а също и не е привикнала към живота на свобода в този климат.
Доц. Лазаров изрази критика към институциите, че не се взема предвид мнението на специалистите:
„Слушах интервюта на хората, които са на терен. Уважавам ги, но те не са специалисти, които могат да кажат какво точно е това животно и как да бъде заловено. Ако искате да се хване бързо, обадете се на проф. Николай Спасов от Природонаучния музей, на Василий Иванов и Райчо Гънчев – те имат опит и са работили в Африка“.
Този случай подчертава колко сериозни могат да бъдат последиците от нелегален внос на екзотични животни и необходимостта от по-добра координация между експерти и институции.
Очевидно е, че проблемът с екзотичните животни изисква внимание, а липсата на единна стратегия затруднява овладяването на подобни ситуации.
