Мика Зайкова излезе в национален ефир и каза: Това не е…
Коледните и великденските добавки вече са гарантирани със закон, но това не решава проблема с ниските доходи – по-скоро създава усещане за политически ход, насочен към най-уязвимите. Това коментира икономистът Мика Зайкова в интервю за Радио ФОКУС, като определи мярката като опит за въздействие върху избирателите.
По думите ѝ именно пенсионерите и хората с ниски приходи са най-активни по време на избори, което поставя под съмнение мотивите зад подобни решения. Зайкова смята, че реалната ситуация е далеч по-притеснителна.
„Това е обидно. Не може Румъния да има минимална заплата около 736 евро, Гърция – 900 евро от 1 април, а ние да сме на опашката. Това не е приемливо за европейска държава“, подчерта Зайкова.
Тя даде пример с предложените компенсации за горива и социални добавки, които според нея са крайно недостатъчни. „С 20 евро трудно ще помогнеш на човек със стара кола да си купува гориво, ако цените достигнат нива от порядъка на 200 долара на барел. Няма как да подпомогнеш бедните пенсионери със 20 или 50 евро, при положение че хората, които трябва да подпомагаш, са 1 милион и 600 хиляди при 2,7 милиона пенсионери“, каза тя.
Икономистът отбелязва, че мащабът на бедността е много по-голям, отколкото показват официалните мерки. Според думите ѝ около 1 милион и 380 хиляди души имат нужда от подкрепа за гориво, което подчертава сериозността на социалния проблем.
Зайкова постави акцент върху разликата между размера на помощите и реалните разходи за живот. По изчисления на КНСБ, издръжката вече достига 799 евро, а социалните прагове остават значително под тази стойност. „За да получиш 20 евро за гориво, трябва да имаш доход от 652 евро, което е два пъти над границата на бедност. За великденската добавка от 50 евро прагът е 390 евро и 63 цента. Ако имаш с един цент повече, вече не си сред нуждаещите се“, обясни тя.
По нейните думи това създава парадоксална ситуация, при която хора с реални финансови затруднения не могат да получат помощ. Според Зайкова социалната политика трябва да се ръководи от реалните разходи за живот, а не от формални прагове, които изключват много от нуждаещите се.
Очевидно е, че разминаването между социалните мерки и нуждите на хората остава сериозно предизвикателство. Проблемът с границите на помощите не изглежда да има лесно решение.
