Ето защо змиите хапят хора: Никога не бихте предположили, а причината е доста страшна…
Най-голям риск има по време на размножителния сезон или когато змията пази малките си.
Главната разлика между отровните и неотровните змии е формата на главата и шията. Отровните видове обикновено имат триъгълна глава и тънка шия, докато при неотровните главата е по-яйцевидна, а шията – по-широка. При отровните змии има един-два зъба, през които се отделя отрова.
Всъщност змийската отрова съдържа два основни типа токсини. Единият засяга нервната система и не се разгражда от топлина, а другият влияе на кръвта и може да причини нарушения в кръвосъсирването.
Има хора, които са устойчиви на змийска отрова – някои по рождение, а други придобиват имунитет след ухапване от змия с по-слаба отрова или чрез прилагане на антисерум.
Клинична картина
На мястото на ухапването обикновено се виждат две малки прободни дупчици без кървене. Скоро там се оформя червен пръстен, който постепенно посинява, а областта се подува. След това се появява изтръпване в засегнатата зона. Когато отровата попадне в кръвообращението, тя се разпространява навсякъде из тялото. Симптомите включват отпадналост, треперене, замаяност, учестен пулс и затруднено дишане. Кожата става бледа, възможни са бъбречни проблеми, кръвта може да спре да се съсирва, често има повръщане, диария и загуба на съзнание. По-късно могат да се развият гърчове и кома. Делириум и конвулсии са сигнал за вътречерепен кръвоизлив, който често е причина за фатален изход.
При липса на своевременна реакция дихателният център може да бъде парализиран, а след това спира и сърцето.
Мястото на ухапване играе ключова роля за развитието на симптомите. Ухапвания по главата или шията, както и директно инжектиране на отрова във вена, са най-опасни.
Първа помощ
Опитайте се да запазите спокойствие – има достатъчно време (няколко часа), за да се стигне до медицинска помощ. Няма единно мнение за първоначалното лечение. Общото е, че трябва да се осигури пълен покой, тъй като движението ускорява разпространението на отровата. Част от специалистите не препоръчват да се поставя превръзка, да се използва лед заради риска от некроза, както и да се правят разрези или да се изсмуква съдържанието на раната. Те съветват да се обездвижи крайникът и да се транспортира пострадалият до лечебно заведение за антидот.
Други специалисти предлагат противоположен подход: крайникът се стяга с превръзка над ухапването и се обездвижва. На всеки 3-5 минути превръзката се разхлабва, за да продължи циркулацията на кръвта. На мястото на ухапването се правят два напречни разреза (под формата на „X“) с дълбочина около 3-4 мм, за да се остави раната да кърви и така да се изхвърли част от отровата.
Не се препоръчва изсмукване на раната с уста – дори дребна раничка или счупен зъб могат да доведат до отравяне на оказващия помощ. Разрезите трябва да се правят с остър предмет, дезинфекциран с огън или спирт. Следващо важно действие е третиране на раната с разтвор на хиперманган, а при възможност – и инжектиране на еднопроцентен разтвор около мястото. Давайте на пострадалия обилно течности, но никога алкохол. Накрая човекът трябва да се закара възможно най-бързо в болница, където се поставя серум срещу змийска отрова.
Лечение
В най-кратък срок се прилага антивиперинов серум (интравенозно или мускулно), като преди това се прави тест за свръхчувствителност. Антивипериновият серум действа срещу полуотровни и отровни змии, разпространени в Европа.
При деца с алергични реакции или фамилна обремененост се препоръчва серумът да се поставя в болнични условия, внимателно и интрамускулно.
От самата рана се взима тампон за микробиологично изследване, след което мястото се обработва с антисептик.
Във всички случаи трябва да се подсигури противотетанична профилактика и да се назначат антибиотици, които покриват грам-отрицателната и анаеробната флора, характерна за устната кухина на змията.
Болката се овладява с аналгетици. При тежка хемолиза се налага кръвопреливане, а при нарушения в кръвосъсирването – плазма. Трябва да се следи диурезата и да се предотвратява или лекува шок. Хирургична намеса се налага при тъканна некроза. При силен оток, застрашаващ кръвоснабдяването на крайника, се прави спешна фасциотомия.
Това са основните неща, които е добре да знаете за ухапванията от змия и реакцията при тях – информация, която може да се окаже решаваща в критичен момент.
