Kрaй на десетте зaплати при пенсиониране зa…
Експерти от Института за пазарна икономика (ИПИ) отбелязват, че въпреки необходимостта от оптимизиране на прекомерно разрасналата се държавна администрация – ключова за стабилни публични финанси – процесът е силно възпрепятстван заради щедрите обезщетения при пенсиониране.
Точно този механизъм се превръща в един от главните спънки за реформи, защото институции като МВР не могат да намалят персонала си, без да изплатят сериозни еднократни суми.
Колко е тежък този проблем?
Българското законодателство предвижда много щедри обезщетения за държавните служители – нещо, което почти не се среща в останалата част на Европа.
Какви суми се изплащат?
Съгласно чл. 106, ал. 3 от Закона за държавния служител, обезщетенията при напускане могат да достигнат до 10 месечни заплати в зависимост от прослуженото време.
В Закона за МВР (чл. 234) бонусът при пенсиониране може да бъде до 20 заплати.
Подобни разходи създават значителни финансови затруднения при планиране на съкращения.
Колко струват съкращенията?
По изчисления на ИПИ, ако средната брутна заплата в държавния сектор е около 1,4 хиляди евро, общите плащания могат да достигнат много високи суми.
Мащаб на съкращениятаМинимален разход (консервативна оценка)
10 000 души140 милиона евро
100 000 души (реално необходимият мащаб)Над 1,5 милиарда евро
Тази оценка е предпазлива, тъй като не включва по-големите бонуси в отделни ведомства (като МВР) и не отчита, че служителите с по-дълъг стаж получават много по-високи възнаграждения от средното равнище.
България – с най-големи обезщетения в ЕС
В Европейския съюз няма единен стандарт за изплащане на високи обезщетения при освобождаване или пенсиониране.
Половината европейски държави изобщо не изплащат такива обезщетения.
В страните, където тази практика съществува, размерът на сумите е доста по-нисък.
Експертите посочват, че България е сред държавите с най-щедри обезщетения за държавни служители при пенсиониране.
Такава система би била обоснована, ако страната разполагаше с силни публични финанси и бюджетен излишък – нещо, което в момента липсва. Освен това, няма реална причина държавата да се конкурира с частния сектор чрез толкова високи бонуси, тъй като заплатите там не са по-високи.
Какви са решенията?
ИПИ предлага две основни стъпки за справяне с проблема, като подчертава, че необходима е спешна промяна в системата за обезщетения.
1. Законодателни промени
Прекратяване на практиката: Експертите препоръчват пълно премахване на изплащането на големи обезщетения при пенсиониране.
Ако това не е възможно, размерът на обезщетенията следва да бъде силно ограничен – до максимум 2-3 месечни заплати.
2. Финансиране на съкращенията
Промяната в закона ще важи само за новоназначените служители. За освобождаване на хора, назначени по досегашните правила, ИПИ предлага:
Създаване на специален фонд, който да покрие разходите по намаляване броя на държавните служители.
Този подход ще натовари бюджета в краткосрочен план, но по същество разходът просто се изтегля напред, тъй като държавата така или иначе ще трябва да го направи, когато служителите се пенсионират.
По този начин ще се спести от бъдещи заплати и ще се създаде възможност за реформа в публичната администрация.
В обобщение, решаването на въпроса с обезщетенията е ключов елемент за напредък с реформите в държавната администрация. Необходим е баланс между досегашните практики и възможностите на бюджета.
Според мен, промяната в обезщетенията изглежда като неизбежна стъпка по пътя към по-ефективна и устойчива държавна администрация. Въпросът е кога ще се намери политическа воля за това решение.
