Тодор Славков не се е самоубил!
„Не мога да повярвам, че Тодор Славков е сложил сам край на живота си. Смъртта му ще остане загадка, подобно на тази на Людмила Живкова“. Това казва Гергана Бакалова – вдовица на Кръстю Мутафчиев, който е бил един от най-близките хора до Живкова в Комитета по култура през 70-те години.
Според Бакалова, е малко вероятно Тодор Славков да е изпаднал в такова отчаяние, че да посегне на себе си. Тя е убедена, че има и други замесени в тази смърт. „Но най-вероятно истината ще остане скрита, както се случи и при Людмила“, споделя тя пред „България Днес“.
На 21 юли Тодор Славков е открит мъртъв в къща за гости в село Асен, община Казанлък. Прокуратурата разследва случая и разглежда като основна версия самоубийството. 
В Странджа е изпратена специална група с цел да открият загадъчно място, където от векове се пазят неизвестни артефакти, свързани с човешкия произход и света.
Ръководител на екипа е Кръстю Мутафчиев, съпругът на Гергана Бакалова. Докато експедицията протича, на 21 юли 1981 г. България научава за смъртта на Людмила Живкова при неизяснени обстоятелства, които и до днес остават мистерия.
Кончината на „Принцесата на комунизма“, станала малко след началото на разкопките в Мишкова нива, прекъсва мисията в Странджа и води до тежки последици за участниците.
Кръстю Мутафчиев е обвинен несправедливо и влиза в затвора, където първоначално изтърпява присъдата си при трудни условия заедно с опасни престъпници в Пазарджик.
По-късно затворническото ръководство му позволява да работи в библиотеката, където той започва да систематизира събитията около мисията „Странджа“.
Още през 60-те години Живков нарежда Ванга да бъде официално призната и да помага на хората, които я посещават, като дори ѝ е осигурена държавна заплата.
В държавния бюджет постъпват значителни приходи от таксите, плащани за среща с Ванга. „Аз съм фабрика без комин“, казва самата ясновидка.
Людмила Живкова се сближава с Ванга и след серия разговори между двете стартира една от най-необичайните археологически експедиции в България.
Екипът от учени се отправя към Странджа в търсене на сведения с голямо значение за цялото човечество, сред които древни писмени свидетелства и предмети, носещи знания, които могат да променят живота на планетата.
В групата участват Красимира Стоянова – племенница на Ванга, Кръстю Мутафчиев, археологът Иля Прокопов и още няколко доверени сътрудници, всички лично одобрени от Ванга.
„Бях много изненадан, когато един ден ме извикаха в Института по култура и ми съобщиха, че заминавам в командировка в Странджа“, спомня си Иля Прокопов. „Без да ме питат дали искам, или не. Нямаше отказване.
Тогава в системата не се приемаха откази. Тръгнах уж за кратко, върнах се след месеци.
Групата, водена от Людмила Живкова, разполагаше с информация за места с огромна стойност. Наричам ги информационни депа, които биха могли напълно да променят представите ни за света.
Търсехме не злато или съкровища, а нещо много по-значимо – документи и предмети, оставени от древни култури.
По време на експедицията често се обсъждаше, че територията на днешна България е била център на човешката цивилизация – истинска светая светих на знанието.
Сигурен съм, че част от откритите неща не са съобщени публично. В дълбините на България, въпреки намалените ѝ граници, има поне две-три големи депа с важна информация за човечеството. Това чух от Мутафчиев по време на експедицията“, разказва Прокопов.
Мисията приключва внезапно след неочакваната смърт на Людмила Живкова на 21 юли 1981 г. По думите на Кръстю Мутафчиев, в този район може да се намира най-значимото археологическо откритие в света.
Той вярва, че в Странджа има гробница на египетската богиня Бастет, а до нея се пазят отговори на загадки, които биха могли да променят възгледите ни за света.“
Кръстю Мутафчиев умира от рак, преди да успее да завърши своите проучвания.
С Гергана Бакалова имат син Ивайло, който също губи битката с рак и почива на 50 години през 2021 г.
Днес Гергана Бакалова живее в Нидерландия като пенсионер. Тя признава, че няма доказателства за връзка между експедицията в Странджа и последвалите трагедии. Споменава, че Кръстю Мутафчиев е оставил неподреден архив в София, но в момента не може да се заеме с него.
„Да, през 70-те в Лондон живеехме заедно с Людмила Живкова и нейния съпруг Иван Славков“, разказва Бакалова. „Людмила водеше лекции в университет, а Кръстю беше на дипломатическа служба.
Тогава синът им Тодор не беше с тях, още е бил дете. Познавам Тошко и не мога да приема, че би посегнал на себе си“ – категорична е тя.
Финалът на тази история оставя повече въпроси, отколкото отговори. Много от фактите остават обвити в загадки и вероятно никога няма да бъдат напълно разкрити.
Историята продължава да вълнува мнозина, но засега истината остава скрита между редовете на миналото.
