Най-бързо изчезващият град у нас: От 165 000 население вече е с 88 000
Ще разкажем историята на един български град, който почти изчезва, с посланието „Гледайте Плевен и мислете за България“. 35 години след 10 ноември някогашният развит промишлен и културен център се намира на дъното – както икономически, така и демографски и културно.
За да сме обективни, ще подкрепим думите си с конкретни факти. Какво всъщност се случи – или не се случи – с един от най-красивите градове в страната през последните 25 години? Как Плевен и жителите му се промениха през тези години и какво се случи с Града под Панорамата?
Демографски срив – най-бързо изчезващият град у нас!
Няма как да не започнем с броя на населението. Дори и без официални данни, всеки забелязва, че улиците на Плевен са все по-празни, а центърът, който някога кипеше от живот по всяко време, днес е почти пуст.
Ето и фактите: през 1985 г. Плевен наброява 165 766 жители. През 2001 те са 121 880, през 2005 – 113 700, през 2007 – 112 570, през 2009 – 111 426, през 2011 – 106 011, а към декември 2023 – 88 122. Това означава, че за периода на прехода от града са си тръгнали над 70 000 души. Плевен беше последният от градовете с над 100 000 души, но вече повече от десет години е под тази граница, а тенденцията продължава. Причината е очевидна – липса на работа и препитание кара хората да напускат родното си място.
Икономика и бизнес – постоянни трудности
Местният бизнес оцелява едва-едва, а производството стига най-вече за заплати – дори и това не е сигурно. Много фирми затвориха или се насочиха към сивата икономика. Преди 35 години Плевен беше значим индустриален център – няколко държавни предприятия като „Плама“, Ядрения завод, „Плевенски цимент“ и машиностроителните заводи носеха сериозни приходи и участваха на международния пазар с качествена продукция.
След приватизацията, която трудно може да се нарече истинско раздържавяване, заводите бяха буквално разграбени от чужди измамници с помощта на чиновници, които получаваха комисионни от съмнителни инвеститори. През тези 35 години много хора се опитаха да създадат частен бизнес с банкови кредити, но високите лихви направиха връщането им невъзможно. За първи път през 2021 се появиха официални данни, че 60-70% от бизнеса в Плевен е фалирал или е преминал в сивия сектор.
Днес рафинерията „Плама“ почти не функционира. Нефтохимическият комбинат край Плевен, между Долни Дъбник и Градина, открит през 1970 г., след прехода се превърна в единствената фалирала рафинерия в света. Повечето машиностроителни и металообработващи фирми са затворени, а малкото останали работят с намален капацитет.
В момента за икономически „гиганти“ се смятат две-три шивашки фирми, а в сектора работят още около десетина малки и средни предприятия.
Статистиката сочи: през 1999 г. в областта има 20 328 фирми по Булстат. През 2012 г. те са 9 370 с 52 169 заети. В момента – под 7 000 фирми и по-малко от 40 000 работещи.
Образование – 50 училища по-малко
През 1989 г. регионът разполага с 163 училища и 57 655 деца. До учебната 2012 – 2013 броят им пада на 117, а учениците – до 30 729. През 2023 г. училищата са малко над 100, а децата – под 25 000. Само тази година затвориха още две – Професионалната гимназия по добив на полезни изкопаеми и газоснабдяване „Проф. Георги Златарски“ в Долни Дъбник и ОУ „Христо Ботев“ в село Староселци.
Политика и интриги – срив в съдебната система
– „Тогава разследвахме дребни кражби, тук-там по някое сбиване, нарушаване на реда от шумни компании. Ако станеше някакво убийство, изнасилване, отвличане, то беше единствено за години наред и хората дълго го обсъждаха. Но най-важното е, че хората се бояха от закона и проявяваха уважение към полицията.“
Магистрати си спомнят с носталгия времето, когато делата се разглеждаха навреме, а сериозните престъпления бяха изключение. Това позволяваше на прокуратурата и съда да обръщат внимание на всеки случай и да осигуряват качествено правораздаване.
С ръста на тежките престъпления и убийствата, извършвани от силови групировки, се засилиха и опитите за влияние върху съдебната система. Представители на подземния свят настояваха убийците да останат неразкрити, а политиците правеха всичко за властта си.
Съдебната система беше поставена под натиск. Пробивът дойде с раздаване на пари, постове, много жертви и унижения. После се появиха лобита, интриги и тотален срив на доверието. Прокуратурата в Плевен се напълни със стари, забавени дела и усещане за корупция.
Земеделие и животновъдство – борба за оцеляване
Плевен, в сърцето на Дунавската равнина, някога беше водещ в селското стопанство. Всички земи се обработваха, а животновъдството беше силно развито – крави, свине, птици, овце. Днес големите ферми са единици, а дребното стопанство почти не съществува – селата са обезлюдени, а кражбите на домашни животни са ежедневие, което държавата не успява да спре. Само Институтът по лозарство и винарство и професионалната гимназия все още пазят традициите на региона.
Люлка на спортисти
Плевен беше сред водещите спортни центрове – стотици спортисти са печелили медали от олимпийски, световни и европейски първенства. Тереза Маринова, Гълъбин Боевски, Пламен Гетов, Цветан Антов са само част от известните имена. Днес техни наследници няма, и то не поради липса на треньори или капацитет в спортното училище.
Проблемът е липсата на спонсори за младите спортисти и недостатъчната база за тренировки. Повечето клубове са принудени да ползват двете спортни зали – „Балканстрой“ и „Спартак“. Очакванията са някой ден Плевен да има своя „Арена Армеец“, но засега това е само идея. Ако не се намерят средства, градът може да остане с още един изоставен спортен обект, както този край входа на Кайлъка.
ШЗО – знаково поделение на армията
Дълго време за много мъже Плевен се свързваше с ШЗО – едно от най-елитните поделения на Българската армия. Създадено с указ на Фердинанд през 1901 г., през 1998 бе преименувано в Център за учебна подготовка на младши командири и новобранци, а през 2003 – в Учебна база „Христо Ботев“. Затвори врати през лятото на 2007 г. заедно с края на задължителната казарма. Същата година Пета шипченска механизирана бригада беше преместена от Казанлък в Плевен, но по-късно бе закрита от правителството на Бойко Борисов.
В момента в Плевенския гарнизон има един зенитно-ракетен дивизион (към Втора механизирана бригада – Стара Загора), един механизиран батальон (към 61 механизирана карловска бригада) и център за начална военна подготовка. Общият брой на военните в града не надхвърля 300 души.
Културата – все по-бедна
Плевенчани си спомнят с носталгия времето, когато културният афиш беше богат, събитията не се застъпваха, а културните институти работеха и през лятото. Само през лятото на 1988 г. имаше премиера на „Аида“ с гостуващи солисти от СССР, концерти пред каскадата – Духовият оркестър (единственото, което оцеля), фолклорни формации от региона, театрални вечери с гостуващи актьори от София и срещи с дейци на културата от НТ „Иван Вазов“ и Театъра на Народната армия.
Имаше празнични срещи и изложби за децата, а Младежкият дом беше истинско средище за младежите. Постепенно той престана да функционира, сградата беше продадена, и 17 години там имаше празно място – днес се строи бизнес сграда. Народната опера с оркестър „Христо Бръмбаров“ бе закрита, появи се Плевенска филхармония с открита оперна сцена. При реформите на първия кабинет „Борисов“ градът едва не остана и без филхармония.
Здравеопазване – светлата страна
Здравеопазването е единственият сектор, който се разви в Плевен през прехода. През 1989 г. цялата област се обслужваше само от Окръжната болница, а днес градът разполага с девет лечебни заведения. Плевен се наложи като водещ център по гинекология и онкогинекология. Голямата заслуга е на проф. Григор Горчев, който пръв в България въведе роботизираната хирургия и в неговата клиника се появи първото хайфу бебе в страната. Тук работят и два от най-реномираните центрове по репродуктивна медицина, помагащи на двойки от цяла България.
Това са промените в региона през последните 35 години. Остава само надеждата, че след 50 години преход равносметката ще е по-добра. „А дано, ама надали…“
Плевен преди 10 ноември 1989 г.
В годините на социализма Плевен е сред най-развитите промишлени градове в България. Водещи отрасли са нефтопреработването, металообработването, машиностроенето, леката и хранително-вкусовата промишленост. В завод „Илинден“ се изработват машини по патент на акад. Ангел Балевски, а консервният комбинат е втори по големина в страната. Сред другите големи предприятия, които осигуряват работа на хиляди, са заводът за турбини „Вапцаров“, винпромът, чугунолеярният и стоманолеярният завод, заводът за електронни изделия, предприятието за алуминиеви отливки, циментовият и стъкларският завод.
Градът се отличаваше с красивия център, обновен в края на 70-те, с парк „Кайлъка“ и Скобелевия парк с костница и Панорама „Плевенска епопея“, построена по повод 100-годишнината от Освобождението. Плевен привличаше над половин милион туристи годишно, предимно от бившия СССР, според socbg.com.
Като цяло, съдбата на Плевен в последните десетилетия е пример за промените в страната. Градът ясно показва колко бързо могат да се преобразят цели региони.
Тази история на Плевен напомня колко много зависим от решенията и развитието в обществото. Промените не идват за един ден, а отражението им често остава за поколения напред.
