Марио Захариев: Разликата между мен и мъртвото момче от Пловдив е точно едно щракване на бравата

Блогърът Марио Захариев публикува в социалните мрежи емоционален разказ, с който обяснява защо е реагирал толкова остро след убийството на 37-годишния Георги Кузев в Пловдив.

Захариев разкрива, че трагедията е събудила болезнен спомен от миналото – нападение, което е преживял през май миналата година. Тогава, разказва той, заедно със своя партньор са били брутално пребити в хотел в софийския квартал Драгалевци.

„Разликата между мен и мъртвото момче от Пловдив е точно едно щракване на бравата“, споделя Захариев.

От историята му става ясно, че двамата с партньора му са били поканени да се присъединят към непозната компания в хотела. Когато усетил, че напрежението нараства, Захариев дори се опитал да предотврати конфликт, като предложил да плати сметката, но нападението така или иначе се случило.

По думите на Захариев, трима мъже са ги пребили без причина, като според него мотивът е била сексуалната им ориентация. Той разказва, че е получил тежки телесни наранявания – сред които счупвания на носа и челюстта, избити зъби и сериозно увреждане на окото.

Най-ужасяващият момент за него настъпил, след като се заключил в стаята на хотела.

„Чух как тези трима изроди си говорят хладнокръвно: „Дай да се върнем да ги убием, защото ще кажат на полицията“, спомня си той.

Захариев добавя, че след нападението никой от служителите на хотела не е реагирал, а впоследствие записите от охранителните камери са били изтрити.

В публикацията си Захариев отправя сериозна критика към институциите. Той твърди, че прокуратурата е прекратила разследването, като в постановлението травмите са били определени като „лека телесна повреда“, а не били открити доказателства за хомофобски мотив според властите.

„Наляхме пари по адвокати, съдилища и експертизи, само за да ни се изсмее държавата в лицето“, пише още той.

Захариев изтъква, че именно преживяното насилие го е накарало да реагира толкова емоционално на случая в Пловдив.

„Знам как мирише тази омраза. Знам какво е да те ритат в главата и да чуваш как планират убийството ти“, казва той.

В края на своя разказ блогърът прави паралел между случилото се с него и убития Георги Кузев.

„Онова момче в Пловдив е било абсолютно само. И не е имало врата, която да заключи. Днес той гние в земята. А аз пиша този текст. Аз оцелях. Но никога няма да замълча за тези, които не успяха“, завършва Марио Захариев.

Историята, споделена от Захариев, показва как личната болка често се преплита с по-широки обществени трагедии, като понякога води до открит разговор по чувствителни въпроси.

Telling Admin