Съпругът на Илияна Йотова с изненадващо признание, тя е…

Илияна Йотова остава в историята като първата жена президент на България. Кариерата ѝ в политиката започва от БНТ, където е водеща на централните новини, след това се утвърждава като водеща фигура в БСП, става евродепутат, а впоследствие – заместник на Румен Радев. Хората, които я познават, я описват като човек, който може да изслушва, но рядко се отказва от позициите си.

Антон Кутев, който я познава отдавна, коментира, че ако досега Радев е бил труден за убеждаване, сега всички ще разберат какво е да срещнеш човек, който не отстъпва, когато е убеден в правотата си.

През последните години за Йотова на публичните събития до нея стои Румен Радев. Тя беше до него, когато през 2020 г. той вдигна юмрук по време на протестите, както и когато подкрепи ПП-ДБ, които по-късно нарече „шарлатани“. При прощаването си с „Дондуков“ 2 Радев ѝ подари букет и каза, че България остава в сигурни ръце.

В личния ѝ живот обаче основният човек е съпругът ѝ – проф. Андрей Йотов, известен травматолог. През 2023 г. прочутият хирург, който работи в „Софиямед“, даде интервю за „Филтър“.

От първия миг личи, че проф. Йотов е интересна и разчупена личност. Висок, с топъл поглед, буди симпатия. Кабинетът му е пълен с картини, а от компютъра на бюрото се чува тиха музика.

Още преди началото на разговора проф. Йотов, който ръководи клиниката по травматология, изразява желание да изпуши цигара – нещо, което противоречи на препоръките срещу тютюнопушенето, които лекарите дават. Той, разбира се, спазва правилата и го прави извън болницата, където пушенето е забранено.

Личи си, че е бохем – още в началото споделя, че обича да посещава различни ресторанти и се наслаждава на различни храни, с изключение на рибата и всичко свързано с нея.

Професорът не страда от суета и още в началото моли да не бъде представян като светило. – „Сутрин ставам, отивам в болницата, работя каквото работя и се прибирам“, разказва той просто, сякаш операциите и спасяването на животи са нещо обичайно.

Преди да започне работа в „Софиямед“, проф. Йотов прекарва 20 години в „Пирогов“. През 2006 г. оглавява Катедрата по ортопедия, травматология и реконструктивна хирургия във ВМА. Започва професионалния си път в здравната служба на Обзор, където по разпределение става участъков лекар.

– „Водех се началник на здравната селска служба. Когато отидох в Обзор, беше село, но докато работех там, стана град. Местните ме приеха добре, а и нямаха особен избор, защото бях единственият лекар“, казва с усмивка професорът.

Когато е изпратен в Обзор, дори не знае къде се намира това място. Един приятел му казва, че там има море, курорт и забавления, но реалността се оказва различна. – „Море, разбира се имаше, но и морето, и купонът са три месеца в годината, през останалото време си беше село. Някъде на втората година от разпределението ми Обзор стана град.“

Освен Обзор, където зимата живеят около 4000 души, Йотов обслужва и селата Баня, Емона и Приселци. Младият лекар редовно обикаля тези места и се радва на доверието на местните хора.

– „Пациенти са ми носили патки, кокошки, които се чудех какво да правя. Подаряваха ми и риба, но тогава въобще не я вкусвах. Спираха ме по улицата, защото докторът е от личните хора след кмета, партийния секретар и шефа на милицията.“

След три години в Обзор, се връща в София и се явява на конкурс за научен сътрудник по травматология в „Пирогов“, който печели. Следват дълги години усилена работа и изкачване по всички стъпала – от научен сътрудник, през доцент, завеждащ отделение и клиника, докато не става професор във ВМА.

– „Понякога пишат за мен, че съм руснак, а това не е вярно. Баща ми е българин, а майка ми е от Северна Осетия. Аз съм роден в столицата на кавказката република Орджоникидзе, която днес се нарича Владикавказ. Половин осетинец съм“, разказва проф. Йотов.

Още като дете, родителите му се прибират в България. Докато баба му, дядо му и вуйчо му са живи, Андрей често ги посещава в Северна Осетия, но след тяхната смърт няма близки там. По времето на чеченските войни в региона става опасно и той не успява да заведе жена си там, макар да е обещавал неведнъж. – „Няколко пъти обещавах на жена ми, че ще я заведа на сватбено пътешествие там, но не успях.“

Семейството, в което израства, не предполага, че ще избере медицината. Майка му е филолог и преподавател по руски език и литература в Софийския университет, а в един период води и телевизионни уроци по руски. Баща му е дипломат, а родителите му се срещат в Московския университет. – „Женят се в Москва, а защо аз съм се родил в Северна Осетия, а не на друго място, честно казано, не знам“, признава той.

„Пирогов“ играе ключова роля в развитието му като лекар. Както казва самият той, имал е „късмет“ да помага при някои от най-тежките масови катастрофи в страната. Изключително напрегнати моменти за него и колегите му са били случаите, когато влак дерайлира край Илиянци и при пожара в хотел „Мусала“ в Боровец.

– „Когато наведнъж ти докарат повече от 20 тежко пострадали, трябва да се оправяш, да ги подредиш по спешност, има си напрежение“, разказва спокойно проф. Йотов, сякаш описва рутинна ситуация. За специалист като него, срещата с тежки случаи е част от ежедневието. По този повод го питат дали има специален ритуал преди операциите.

Както много негови колеги, проф. Йотов предпочита да работи с музика. – „Слушам музика непрекъснато, правя го и когато оперирам, стига да не преча на другите“, споделя, определяйки се като рокаджия по душа. Също така харесва блус и джаз. Професорът често може да бъде забелязан на концерти или в различни клубове, като има и приятели сред музикантите, които го канят на свои изяви.

Любопитно е, че проф. Йотов вижда бъдещата си съпруга за първи път, когато тя е само на 13 години. Той я запомня като малко, рижаво момиче с лунички.

– „Беше някак смешна като Пипи Дългото Чорапче. Аз бях на 18 години, учех в университета, а тя беше ученичка. Сестра й, с която бяхме състуденти, я доведе на една манифестация, каквито се организираха навремето, и така се запознахме“, разказва Йотов, като добавя, че връзката им започва по-късно.

Сестрата на Илияна изиграва важна роля – тя я води и на купон на студентите, където Андрей вече вижда в нея зряла и впечатляваща млада жена.

Двамата имат син Марин, който не поема по пътя на медицината или политиката. Той завършва образованието си в Лондон и работи като финансист. От 2023 г. с Илияна Йотова се радват и на първия си внук Максим.

Преди шест години проф. Йотов претърпява здравословен инцидент. – „Това не ме промени особено. Добре съм, оперирам, социалният ми живот върви. Само се отказах от ските и тениса.“

Той подчертава, че остава активен в социалния си кръг, който е доста широк и включва представители на различни професии – лекари, архитекти, актьори, художници, музиканти, политици, журналисти. По повод многото картини в кабинета си признава, че има слабост към изкуството. – „Да си колекционер в България е малко трудно. Трябва да си с възможностите на Боян Радев. Колекционирам е силно казано, но си купувам картини, доколкото ми позволяват финансовите възможности. В кабинета ми са малка част от тези, които имам вкъщи.“

Сред предпочитаните му художници са представители на пловдивската школа като Георги Божилов – Слона, Димитър Киров и Йоан Левиев. Особено силно го впечатляват творбите на Христо Стефанов, Енчо Пиронков и Димитър Казаков – Нерон. Приятел е с Николай Янакиев и Михаил Лалов, който е бил и негов пациент.

Проф. Йотов споделя, че чете разнообразна литература, а вкусът му зависи от настроението. Все пак най-голям интерес проявява към книги за история на изкуството и историческа литература като цяло.

Това го води до любимата му историческа епоха – двадесетте години на ХХ век. – „Има един филм, който много харесвам „Полунощ в Париж” на Уди Алън. Там действието се пренася от съвременния живот точно в златните години на ХХ век. Доколкото си спомням, героинята предпочете да остане и да живее в ерата на Бел Епок. По това време изкуството преживява истински разцвет и затова тази епоха силно ме привлича.“

Разговорът стига и до политиката. Оказва се, че фактът, че е женен за вицепрезидента (по онова време – бел. ред.), изобщо не го ангажира с политиката. Напротив, проф. Йотов последователно гласува за други партии, различни от тези, които съпругата му подкрепя. Той подчертава, че никога не е бил партиен член – нито в миналото, нито сега. Политиката го интересува по-скоро аналитично, но не иска да влиза в ролята на човек, който раздава диагнози.

Според него политическата ситуация в България е като пациент, който е в процес на лечение и за чието пълно възстановяване ще е нужно още доста време.

В края на разговора професора го питат на каква картина би оприличил живота си. – „Някакъв вид експресионизъм, с ярки и контрастни цветове“, отговаря проф. Йотов, преди да се върне към поредния спешен случай – все така отдаден на битката с болестите, а не с политиката.

Разказът за проф. Андрей Йотов показва един живот, изпълнен с професионализъм и интереси далеч отвъд медицината. Съчетанието между отдаденост на работата и страст към изкуството очертава една колоритна, но балансирана личност.