Български учен от Швейцария: България е в голяма опасност

„Това е началото на новата реалност, защото Земята се загрява доста по-бързо, отколкото очаквахме. Миналата година беше най-горещата година в историята на метеорологията. Затоплянето беше 1,6 градуса в сравнение с прединдустриалния период, който е края на 19 век“, посочи Симеонов.

Той поясни още, че „тази стойност изглежда много малка в сравнение с това, което наблюдаваме ежедневно, но трябва да се направи сравнение с целия период, в който е съществувала човешката цивилизация“.

Какво ни очаква до края на десетилетието

„Основните фактори това са климатичните промени, които се предизвикват от човека. За съжаление, тези процеси се ускоряват. Например, до средата на 70-те години затоплянето беше около 0,3 градуса. За първи път затоплянето надвиши 1 градус през 2010 г., а след 2015 г. остана постоянна. От последните 24 месеца 9 21 от тях са с температура над градус и половина. При преминаване на тези градуси започват да се развиват други процеси, които могат да ускорят значително затоплянето“, обясни д-р Валентин Симеонов.

Според него, до края на това десетилетие ще наблюдаваме още повече екстремни климатични явления.

„В България сме много неподготвени – специално за пожарите. Не разполагаме с никаква летателна техника. Гърция разполага с 89 самолета и хеликоптера, като от тях 24 самолета са специално за гасене на пожари, които могат да зареждат вода директно от открит водоизточник – море, езеро, язовир, река. У нас няма нито един“, коментира Симеонов.

Връщане милиони години назад

Ако затоплянето достигне 3-4 градуса до края на този век, климатът на Земята ще наподобява този отпреди 60-70 милиона години – време, когато ледници не е имало дори и на полюсите.

„Голямата опасност идва от това, че това затопляне е много бързо. Толкова бързо затопляне не е имало. Процесът на затоплянето е много бърз – може да се стигне до изчезването изцяло на живот и най-бързото и жестоко измиране в историята на Земята, при което човешката цивилизация ще изчезне“, посочи д-р Валентин Симеонов.

Той подчерта, че ограничаването на парниковите газове е от решаващо значение.

Д-р Валентин Симеонов е експерт от Федералния институт за технологии в Лозана, Швейцария. Той работи по разработването на оптични методи за изследване на замърсяването на въздуха и анализира химични и физични процеси в атмосферата, включително свързани с климатични промени. Въпреки че вече е пенсионер, Симеонов продължава доброволно да поддържа лазерна система за наблюдение на облачността във френската база в Антарктика и участва в проект в Индия.

Тази седмица водещата Елена Пъневска го покани да даде мнението си по няколко въпроса:

Кои са водещите замърсители на въздуха? ФПЧ са най-опасни, на понятието е подвеждащо – частиците не са точно прах. Зимното и лятното замърсяване са различни. Изследванията показват какво трябва да се предприеме, но в много страни хората не искат да прилагат мерки. Кризата за петрол може би ще е стимул за намаляване на МПС с двигатели с вътрешно горене. Което ще помогне за климата.

Очаква ли ни най-горещото лято?

Европа се затопля най-бързо. (В Арктика – още повече.) Какво означава повишение на температурите с 1,5° С и какви са последиците?

Човечеството вече напуска досегашната си климатична зона на комфорт. Последствията от тези процеси вече се забелязват. Следващата година също се очертава по-топла. В България има рядко и положително изключение… До края на десетилетието не е изключено в южна Европа (Португалия, Испания) температурите да стигнат 50 градуса.

Защо гасенето на пожари става по-трудно?

Значението на горите е огромно. Не бива да ги разглеждаме единствено като източник на дървесина – те са застраховка срещу климатични промени. Старите гори имат нещо като интернет между дърветата (включително заради гъбите). Гората функционира като жив организъм.

Климатът в градовете Зелени площи и топлинни острови. Решенията са свързани с ограничение на парниковите газове и увеличение на растителността, но дали има воля да се приложат?

Това са теми, които засягат всички нас. Остава да видим дали ще предприемем реални мерки.

Въпросът за климатичните промени е не само глобален, но и все по-осезаем в ежедневието ни. Дали ще реагираме навреме, ще покаже бъдещето.

Telling Admin