Ерих Фром твърдял, че само една черта издава лошия човек: щом я видите, всичко ви става ясно

Ерих Фром е сред мислителите, чиито идеи и днес карат хората да се замислят. Неговите анализи за човешката психика, свободата и личната отговорност остават актуални. Ето един негов цитат, който си струва да споменем.

В една от книгите си Фром споделя:

„Неспособността на човека да се срамува е признак, че той е изгубил връзка със своята душа.“

Това наблюдение е поразително вярно. Със сигурност сте срещали хора, които могат да кажат нещо абсурдно, грубо или безсмислено и нито за миг не показват притеснение. Не се извиняват, не се смущават, дори не спират, за да обмислят думите си. Изглеждат напълно сигурни в себе си, все едно тяхната истина е абсолютна.

Интересното е, че ако вие почувствате неудобство заради чужди думи или действия, ако ви стане срам на мястото на другия – това вече е показателно.

В повечето случаи това подсказва, че срещу вас стои човек, който няма този съществен защитен механизъм – нещо, което отличава осъзнатия и съчувстващ човек от самоуверения и неразбиращ околните.

Как да реагирате, когато попаднете на такива хора?

Първото, което е важно, е да не приемате казаното от тях лично.

Ето още няколко препоръки:

Опитайте се да останете спокойни. Ако някой се опитва да ви въвлече в спор, си представете, че сте страничен наблюдател на случващото се. Глупостта на другите не е ваша отговорност. Това не означава да игнорирате всичко, но спокойствието е безценно.

Поставяйте ясни граници. Не се притеснявайте да кажете: „Не ми е приятно да слушам това“ или „Не желая да продължавам този разговор“. Това е ваше право. Не сте длъжни да участвате в чужди абсурдни сцени.

Не се поддавайте на провокации. Някои обичат нарочно да предизвикват емоции. Ако реагирате спокойно, ги оставяте без аргументи. Може да кажете просто: „Интересно мнение“ или „Имаш право да мислиш така“ – и ще забележите как ентусиазмът им намалява.

Вземете си поука. След разговор с такъв човек, попитайте себе си: „Как попаднах в тази ситуация?“ и „Как да я избегна следващия път?“. Анализът винаги помага. Възможно е да сте били прекалено открити или просто не сте заявили ясно позицията си.

Не се опитвайте да доказвате нещо. Това е може би най-важният съвет. Има хора, които не са способни да поставят под съмнение собствената си правота. Нека светът бъде техен съдник.

И знаете ли кое е най-особеното?

Често точно тези хора са напълно сигурни, че са изключително умни, прозорливи и едва ли не единствени носители на истината.

Често ще чуете от тях: „Аз просто изказвам своето мнение“, дори когато това мнение липсва на елементарна логика и такт.

Вероятно сте срещали такива „разбирачи“ в интернет. Те имат мнение по всичко – от политика до астрофизика, от възпитание на деца до ядрена физика.

Знаят всичко и вярват, че притежават точната формула за правилен живот. Борбата с тях е безсмислена – все едно се опитвате да убедите котка, че купичката ѝ не е центърът на света.

Ако се сблъскате с такъв човек в ежедневието – колега, познат или роднина – не се опитвайте да го „превъзпитавате“. Само ще си развалите настроението.

По-добре се запитайте: „Какво печеля от това общуване? Не е ли време да го огранича?“

Не забравяйте, че чуждата ограниченост не е ваш товар. Ако човекът срещу вас не изпитва срам за думите и действията си, помислете – струва ли си да влагате времето си в него.

Понякога най-добрият избор е просто да си тръгнете. Без обяснения, без спорове и без опити „да отваряте очи“. Както е казал един друг мъдър човек:

„Най-добрият начин да спечелиш спор е изобщо да не влизаш в него.“

Трудно е да не се съгласим с това.

Така че, ако срещнете такъв човек – по-добре продължете напред. Вашите нерви са по-ценни.

Може би точно това е един от уроците, които си струва да си припомняме понякога. Дистанцията понякога е най-добрата реакция.

Понякога малка стъпка назад е най-здравословното решение. Не всяка битка си струва усилията.

Telling Admin