Kрaй на десетте зaплати при пенсиониране зa…

Икономисти от Института за пазарна икономика (ИПИ) посочват, че голямата държавна администрация, която е определяна като основен проблем за стабилността на публичните финанси, трудно може да се намали заради щедрата система от обезщетения при пенсиониране.

Неочаквано, точно тази система се оказва едно от основните затруднения пред реформите – например в МВР служители не могат да бъдат съкратени, тъй като институцията трябва да изплати сериозни еднократни суми.

Колко сериозен е проблемът?

Българското законодателство гарантира особено щедри обезщетения на държавните служители, което е рядкост в останалите европейски страни.

Какъв е размерът на обезщетенията?

Според Закона за държавния служител (чл. 106, ал. 3), служителите могат да получат до 10 месечни възнаграждения в зависимост от трудовия си стаж.

Законът за МВР (чл. 234) предвижда още по-голям бонус при пенсиониране – до 20 заплати.

Това създава почти непреодолими финансови бариери, когато има нужда от съкращаване на персонал.

Какви са потенциалните разходи при съкращения:

Изчисленията на ИПИ показват, че при средна брутна заплата в държавния сектор от около 1,4 хиляди евро, разходите биха били значителни.

Мащаб на съкращениятаМинимален разход (консервативна оценка)

10 000 души140 милиона евро

100 000 души (реално необходимият мащаб)Над 1,5 милиарда евро

Тази калкулация е предпазлива – не включва по-високите бонуси в отделни институции (като МВР) и не отчита, че служители с дълъг стаж често получават далеч по-големи заплати от средните.

България е сред държавите с най-щедри обезщетения в ЕС

В рамките на Европейския съюз не съществува общ стандарт за високите обезщетения при пенсиониране или освобождаване.

В половината европейски страни подобни обезщетения изобщо не се изплащат.

Там, където все пак ги има, сумите са значително по-ниски.

Експертите подчертават, че България се нарежда сред страните с най-големи обезщетения за служители в държавния сектор при пенсиониране.

Подобен модел би имал основание само при устойчиви публични финанси и бюджетен излишък, каквито в момента няма. Частният сектор също не плаща по-високи заплати, затова няма нужда държавата да въвежда такива бонуси като конкуренция.

Възможни решения

ИПИ предлага два основни подхода за решаване на проблема, като подчертава, че системата за обезщетения трябва спешно да се промени.

1. Законодателни промени

Пълното премахване на големите обезщетения при пенсиониране е най-доброто решение според експертите.

Ако това не е възможно, размерът на тези обезщетения трябва сериозно да се свие – до 2-3 заплати максимум.

2. Финансиране на съкращенията в момента

Промяната на закона ще важи само за бъдещи назначения. За служителите, които вече работят по сега действащите правила, ИПИ предлага:

Създаване на специален фонд, който да покрие разходите за освобождаване на държавни служители.

Този вариант ще натовари бюджета на държавата в краткосрочен план, но по същество разходите просто ще се изтеглят напред – т.е. те така или иначе биха били направени при пенсиониране на служителите.

По този начин държавата би спестила средства от години наред изплащане на заплати на служители, които могат да бъдат съкратени, и би дала начало на дългоочакваната реформа в публичния сектор.

В заключение, решаването на въпроса с обезщетенията изглежда неизбежно, ако искаме реални промени в държавната администрация. Явно ще трябва да се търси баланс между досегашните практики и възможностите на бюджета.

Тази тема продължава да бъде сред най-обсъжданите, когато става дума за ефективността на публичния сектор. Все още няма лесен отговор, но дебатът за промени се засилва.

Telling Admin