Мексиканеца взриви с нов кошмар в хижата на см*ртта
По време на пътуването към хижата, още при чешмата, у Илиев се появява необяснима тревога. Той спира, за да постави вериги на гумите, и се обажда на баща си, за да го информира, че тръгват нагоре.
Пътят до хижата се оказва труден и Илиев е принуден да ускори, за да премине през железния синджир, обозначаващ началото на частната собственост. Именно там забелязва първото странно нещо – снегът е сивкавочерен. От сградата се издига пушек, но липсват видими пламъци. Никъде наоколо не се виждат следи от хора или автомобили.
Илиев казва на съпругата си да остане заключена в колата. Отваря багажника и взима малка секира и метален лост, първоначално с мисълта да се предпази, ако пазачът – кучето, се появи, но кучето не е на двора.
Той преминава към задната част на хижата, където вече покривът гори. Влиза през страничния вход във фоайето, където го посреща гъст дим и започващ пожар, но не се качва към втория етаж. След кратък оглед напуска помещението и се насочва към централния вход.
От тази страна щетите са още по-видими – наоколо има тлеещи въглени и гъст дим.
На разстояние около 5-10 метра от входа, близо до колибата на кучето, Илиев открива три тела, легнали в снега. Това са неговите познати: Пламен, Дечо и Ивайло Иванов. Пламен и Дечо са по гръб, а третият – с лице надолу. И тримата имат кръв по главите и кожата им е с пепеляв оттенък.
До едно от телата лежи черен пистолет. Въпреки шока, Илиев влиза обратно в сградата, за да потърси други хора, които според него би трябвало да се намират там.
Вътре, основно по стълбището и във фоайето, свидетелят вижда десетки разпръснати гилзи. По негови наблюдения те са по-дълги и по-дебели от стандартните пистолетни патрони – около 3-4 см дължина и 7-8 мм дебелина. Били разхвърляни така, че му напомнят на сцена от масирана престрелка.
На втория етаж димът е толкова гъст, че няма видимост, затова той решава да не продължи нататък.
Илиев не намира двама от хората, които обикновено са в хижата – Ивайло Калушев и Николай Златков. Предполага, че може да са си тръгнали с кемпера, който не е на обичайното си място.
По отношение на останалите автомобили, свидетелят предполага, че пътническият бус е паркиран по-ниско, до разклона на главния път, а двата пикапа „Тойота“ най-вероятно са в гаражите на хижата.
След като напуска района, Илиев се натъква на патрул на граничната полиция на главния път и им разказва какво е видял. По тяхна препоръка звъни на 112. Провежда няколко разговора с полицията и спешна помощ, докато стане ясно коя институция е компетентна за случая.
По-късно се връща на мястото заедно с пристигналите полицейски екипи. Взети са му обтривки от ръцете за наличие на барутни частици – процедура, с която той доброволно се съгласява.
В показанията си Илиев заявява, че не е чувал за конфликти между жертвите. Посочва обаче, че охраната на защитената зона често е създавала напрежение с хора, които не спазват правилата.
Свидетелят подчертава, че през целия ден е бил на разположение на разследващите и е съдействал напълно на проверката.
Този разказ осветлява първите минути след инцидента и показва колко ценни са наблюденията на първия очевидец на място.
Всяка подобна история напомня колко важна е бързата реакция и вниманието към детайла в подобни ситуации. Очевидецът играе незаменима роля в изясняването на фактите.


























