Мъжът ми ми писа, че ще се върне 2 дни по-рано от командировката си.
Партньорът ми разказваше, че докато бил малък, често нощем дочувал шепот и разговори от една от стаите. Един ден, воден от любопитство, влязъл там и някой го ударил толкова силно по гърба, че изгубил съзнание. Когато се свестил, на гърба му се появила голяма следа, приличаща на драскотина от едри лапи, която и до днес си личи. Определено нещо плашещо.
Минаха десет години, откакто котката ми почина, и все още продължавах да чувам мяукането й. Често си мислех, че си въобразявам. Имахме си ритуал: тя ме викаше, аз отговарях „Клайд!“, и веднага идваше при мен да се гушкаме. Един ден чух мяукане отвън, сякаш е съвсем близо. Малко след това прозвуча гласът ми, който извика „Клайд!“, сякаш идваше отдалеч. Това се повтори няколко пъти и усещането беше доста смущаващо, така че се прибрах вкъщи.
Съпругът ми почина осем дни преди раждането на дъщеря ни. По онова време синът ни беше на пет години. Когато веднъж споделях това с приятел, синът ми разказа, че баща му го посещавал ежедневно в училище цели седем години, след което изведнъж спрял да идва и повече не се появил.
Синът ми описваше човек, който изглеждал и се държал досущ като баща му. Дъщеря ми също потвърди същото описание. И до днес не мога да си обясня кой е бил този човек, тъй като баща им вече не беше между живите.
Имаше момиче, което беше много влюбено в мен, но аз не споделях чувствата й. След училище не се сещах за нея, но едно лято, когато се върнах, разбрах, че се е преместила точно отсреща – в нашия блок.
Аз никога не бях казвал на никого адреса си. За да проявя учтивост, се запознах с нейното семейство и поздравих съседите. Майка й ми каза, че момичето сама е предложила да се преместят там. Не знам дали е било умишлено или просто случайност, но в такъв голям град това изглежда малко вероятно.
Когато бях на 15 години, често оставах сам у дома. Една вечер чух смях и тичане на малко дете по твърдия под. Къщата ни беше на един етаж, навсякъде имаше килими, освен в кухнята.
Една лятна нощ, когато още бях ученик, заспах с отворен прозорец. Около три сутринта ме събуди дълго свирене на кола. Бях между съня и будуването, не разбирах от къде идва. След миг чух жена да вика: „Някой, моля, помогнете!“
Веднага отидох при майка ми и я помолих да се обади на 911. Тя позвъни, а след минути дойдоха полицаи, които претърсиха района с фенерчета, но не намериха никого и си тръгнаха. На следващия ден разпитахме съседите, но никой не беше чул или видял нищо необичайно.
И до днес изпитвам страх от тази случка.
Докато пътувах в лондонското метро, видях насреща човек с шарена и ярка тениска. Следях го през цялото време, а когато слязох на своята спирка, той остана във вагона. Изкачвайки се по ескалатора, го забелязах на обратния ескалатор, все едно идва отвън.
Не беше възможно да е там, тъй като го оставих във влака. Това наистина ме изплаши.
В съня ми имахме три деца – всичко беше мило и щастливо, докато не изчезнаха изведнъж, точно като при Танос. Събудих се със странно усещане.
Само седмица по-късно разбрах, че съм бременна с тризнаци. Едното бебе се изгуби при спонтанен аборт, второто не оцеля, а третото трябваше да бъде премахнато по медицински причини, за да се запази животът ми.
Това беше най-страшното усещане, което съм преживявала.
Когато бях на 15, родителите ми заминаха за уикенда. Докато спях, ме събудиха някакви странни гласове. Слязох долу и видях телевизора да работи на пълен звук с „бял шум“, радиото да е включено на нощно предаване, печката да е включена, а хладилникът – отворен. Всички врати и прозорци обаче бяха заключени.
Не мигнах цяла нощ, а какво се бе случило така и не разбрах.
Когато бях дете, лежах на пода в стаята си с отворена врата, докато родителите ми гледаха телевизия в хола към един през нощта.
Опитвах се да стана до тоалетната, но имах усещането, че гледам как го правя, без реално да се движа. След петия опит осъзнах, че все още съм на пода и не мога да помръдна, да говоря или да извикам родителите си. Чувствах се, сякаш нещо е отнело душата ми и ме е застопорило. Заплаках едва когато баща ми дойде и ме сложи в леглото.
Когато бях на седем, живеехме в къща, чиито предишен собственик беше починал. Родителите ми не се притесняваха, понеже не вярваха в паранормалното и не очакваха нищо необичайно.
Моята стая винаги беше най-студената. Една нощ се събудих и видях блед мъж, който се протягаше към мен от края на леглото. Не извиках, защото бях твърде шокирана – вероятно съм припаднала, защото следващият ми спомен е вече сутринта.
Никога не съм разказвала това на родителите си, страхувах се да не ме вземат за луда, но лицето му още помня ясно.
Преди години, в края на разсадника имаше изоставена стара къща. Бяха ни казали, че там ще има парти. Един ден с приятел и неговата приятелка тръгнахме натам с храна, осветявани единствено от лунната светлина.
Колкото повече се доближавахме, толкова повече жаби започваха да квакат — накрая хиляди жаби крякаха толкова силно, че не се чуваше нищо друго, сякаш ни спираха да не влезем в тъмната, стъклена къща.
Решихме да не рискуваме и се върнахме обратно вкъщи с храната, където беше по-сигурно.
Партньорът ми е споделял, че като дете често е чувал шепот и разговори нощем в една стая. Веднъж решил да провери и някой го ударил силно по гърба, след което припаднал.
Когато се събудил, на гърба му имало голяма драскотина, сякаш е от огромни лапи, а следата още стои. Наистина страшно.
Съпругът ми ми беше писал, че ще се прибере два дни по-рано от командировката. В понеделник пристигна и се извини, че не ми е казал предварително за по-ранното си прибиране. Отговорих: „Какво имаш предвид? Получих съобщението ти!“ Взех телефона, за да му покажа, и двамата пребледняхме. Имаше още едно съобщение: „Увери се, че винаги държиш телефона си до себе си, където и да отидеш; никога не знаеш кой може да си поиграе с него!“ Бяхме толкова объркани, че решихме, че някой колега се шегува. После забелязахме, че съобщението е изпратено само час по-рано, по време когато съпругът ми е бил сам в колата. Така и не разбрахме кой е изпратил двете съобщения, но поне оттогава не са се появявали други.
Разказите се движат по тънката граница между реалността и мистерията. Понякога няма обяснение за случилото се, но спомените остават завинаги.
Много от тези истории напомнят, че понякога животът ни сблъсква с неща, които трудно могат да се подредят в логични рамки. Явно не всяка загадка има нуж
