Мъжът ми ми писа, че ще се върне 2 дни по-рано от командировката си.
Партньорът ми разказа, че в детството си често е чувал шепот и разговори вечер в една от стаите. Веднъж, движен от любопитство, влязъл вътре и някой го ударил толкова силно по гърба, че е изгубил съзнание. Когато дошъл на себе си, открил по гърба си голяма следа, наподобяваща дълбока драскотина от едри лапи, която още е видима. Наистина плашещо преживяване.
Десет години след като котката ми почина, все още чувах нейното мяукане. Мислех, че си внушавам. Имахме навик: тя ме викаше, аз казвах „Клайд!“, и тя идваше при мен да се гушкаме. Веднъж чух мяукане отвън, сякаш котката е съвсем близо. Изведнъж се чу моят глас да казва „Клайд!“, но като че ли идваше отдалеч. Това се случи няколко пъти и беше доста смущаващо, затова се прибрах обратно вкъщи.
Съпругът ми си отиде осем дни преди да се роди дъщеря ни. По онова време синът ни беше на пет години. Когато говорехме за това с приятел, синът ми сподели, че баща му е идвал да го види в училище всеки ден цели седем години, а след това внезапно спрял и никой повече не го видял.
Той описваше човек, който по всичко приличаше на баща му и се държеше също като него. Дъщеря ми имаше абсолютно същото описание. Все още не мога да си обясня кой е бил този човек, тъй като баща им вече не беше жив.
Имаше едно момиче, което беше силно влюбено в мен, но аз не споделях чувствата й. Извън училище не мислех за нея, но едно лято, когато се прибрах, се оказа, че се е преместила точно срещу входа на нашата сграда.
Никога не съм казвал адреса си. Поздравих нейното семейство от учтивост, а от майка й научих, че момичето е изявило желание само да се премести там. Не знам дали го е направила нарочно или беше чисто съвпадение, но в голям град такива случайности са доста малко вероятни.
Когато бях на 15, често оставах сам вкъщи и веднъж чух смях и тичане на малко дете по твърдия под. Къщата беше на един етаж и навсякъде имаше килими, освен в кухнята.
Една лятна нощ, още като ученик, заспах с отворен прозорец. Около 3 сутринта ме събуди продължителен клаксон на кола. Бях между съня и будността и не можех да разбера откъде идва звукът. В този момент чух жена да вика: „Някой, моля, помогнете!“
Побързах към майка си и я помолих да се обади на 911. Тя позвъни и след минути полицаите бяха там – претърсиха района с фенерчета, но не намериха нищо и си тръгнаха. На другия ден попитахме съседите, но никой не бе чул или видял нищо необичайно.
От този момент нататък все още изпитвам страх при спомена за случилото се.
Веднъж, докато пътувах с лондонското метро, забелязах срещу мен човек с много ярка и цветна тениска. Гледах го през цялото време, а когато слязох на моята спирка, той остана във вагона. Докато се качвах нагоре по ескалатора, го видях да се движи по другия ескалатор в обратна посока – идващ отвън.
Беше невъзможно да е там, тъй като го оставих във влака. Това ме изплаши сериозно.
В един сън имахме три деца – беше мило и щастливо, докато изведнъж изчезнаха, както при Танос. Събудих се с особено чувство.
Седмица по-късно разбрах, че съм бременна с тризнаци. Едното се изгуби при спонтанен аборт, второто бебе не оцеля, а третото се наложи да бъде премахнато по медицински причини, за да бъде спасен моят живот.
Това беше най-ужасното усещане, което съм изпитвала.
На 15 години бях сам у дома за уикенда, когато докато спях, ме събудиха странни гласове. Слязох долу и видях телевизора на пълна сила с „бял шум“, радиото да свири нощно предаване, включена печка и отворен хладилник. Всички врати и прозорци обаче бяха здраво заключени.
Не мигнах до сутринта, а причината за случилото се така и остана необяснима.
Като дете лежах на пода в стаята си с отворена врата, докато родителите ми гледаха телевизия в хола по това време – около 1 през нощта.
Опитах се да стана до тоалетната, но сякаш наблюдавах себе си как го правя, без да се движа. След няколко опита разбрах, че съм застинал – не можех да говоря, да се помръдна или да извикам родителите си. Изпитвах усещането, че нещо е отнело душата ми и ме е задържало на място. Заплаках, чак когато баща ми ме вдигна и ме сложи да спя в леглото.
Когато бях на седем, живеехме в дом, чийто предишен собственик беше починал. Родителите ми не се притесняваха, защото не вярваха в паранормалното и не очакваха нищо особено.
Моята стая винаги беше най-студеното място. Една нощ се събудих и видях блед мъж, който се протягаше към мен от края на леглото. Не се разкрещях, защото бях прекалено уплашена – явно съм припаднала, защото следващият ми спомен е вече сутринта.
Никога не разказах това на родителите си от страх да не ме сметнат за луда, но лицето му още помня ясно.
Преди години в края на един разсадник имаше изоставена стара къща. Бяхме чули, че там ще има парти. Един ден с приятел и неговата приятелка тръгнахме натам с приготвена храна, разчитайки само на светлината на луната.
Колкото повече се доближавахме, толкова повече жаби започваха да квакат — накрая хиляди гласове се надигаха така силно, че не можеше да се чуе нищо друго, сякаш ни предупреждаваха да не влизаме в тъмната стъклена къща.
Не посмяхме да рискуваме и се върнахме у дома заедно с храната, където беше по-сигурно.
Партньорът ми сподели, че като дете редовно е чувал шепот и разговори в една от стаите през нощта. Влязъл, за да провери, и някой го ударил силно по гърба, след което припаднал.
След като се съвзел, на гърба му имало голяма драскотина, сякаш е от големи лапи, която и днес се вижда. Наистина ужасяващо.
Съпругът ми ми написа, че ще се прибере от командировка два дни по-рано. В понеделник пристигна и се извини, че не ме е уведомил предварително за промяната. Казах му: „Как така? Получих съобщението ти!“ Извадих телефона, за да му покажа, и двамата се стъписахме. Имаше още едно съобщение: „Увери се, че винаги държиш телефона си до себе си, където и да отидеш; никога не знаеш кой може да си поиграе с него!“ Бяхме толкова объркани, че си помислихме, че някой колега се шегува. Но после видяхме, че съобщението е изпратено само час по-рано, а по това време съпругът ми е бил сам в колата. Така и не разбрахме кой е изпратил тези съобщения, но оттогава не сме получавали други.
Всички тези истории се движат по тънката граница между реалността и необяснимото. Логиката невинаги може да даде отговор, но спомените остават завинаги.
Може би някои неща просто трябва да останат загадка – понякога въпросите са по-силни от отговорите.
