Най-бързо изчезващият град у нас: От 165 000 население вече е с 88 000
Днес ще ви разкажем историята на един български град, който буквално изчезва, и ще припомним призива „Гледайте Плевен и мислете за България“. 35 години след 10 ноември, някогашният развит промишлен и културен център е достигнал дъното – икономически, демографски и културно.
За да не звучим като хора, които говорят без доказателства, ще подкрепим всичко с конкретни данни. Какво се случи – или не се случи – с един от най-красивите градове у нас през последните 25 години? Как се промени Плевен и неговите жители през този период и какво остана от Града под Панорамата?
Демографски срив – най-бързо изчезващият град в България!
Първо трябва да започнем с хората. Дори и без официална статистика, всеки вижда как улиците на Плевен опустяват, а Главната, която някога не спираше да бъде оживена, днес е почти пуста.
Нека погледнем числата: през 1985 г. населението е било 165 766 души. През 2001 – 121 880, през 2005 – 113 700, през 2007 – 112 570, през 2009 – 111 426, през 2011 – 106 011, а към декември 2023 – 88 122. Сметката е ясна – за периода на прехода от Плевен са си тръгнали над 70 000 души. Градът някога беше последният по големина с над 100 000 жители, но от десетина години е под тази граница и тенденцията към намаляване продължава. Най-основната причина – липса на работа и препитание кара хората да напускат родния си град.
Икономиката и бизнесът – постоянна криза
Местният бизнес едва оцелява, като често работи на ръба само за да може да се изплащат заплати – и това не винаги е възможно. Много фирми затвориха врати или преминаха в сивия сектор. Преди 35 години Плевен беше голям индустриален център – десетина държавни предприятия като „Плама“, Ядрения завод, „Плевенски цимент“ и машиностроителните заводи носеха сериозни приходи и участваха на международния пазар с качествена продукция.
След приватизацията, която трудно може да се нарече нормално раздържавяване, предприятията бяха буквално разграбени от чужди мошеници, подпомогнати от безлични чиновници, които получаваха комисионни от мними инвеститори. В последните 35 години мнозина се опитаха да стартират частни фирми с банкови кредити, но огромните лихви направиха изплащането почти невъзможно. През 2021 г. за първи път се появиха данни, че 60-70% от бизнеса в Плевен е фалирал или преминал в сивия сектор.
Днес рафинерията „Плама“ почти не функционира. Нефтохимическият комбинат между Плевен, Долни Дъбник и Градина, открит през 1970 г., след прехода стана единствената фалирала рафинерия в света. Повечето машиностроителни и металообработващи заводи са затворени, а останалите работят с минимален капацитет.
Сега за икономически „гиганти“ се считат две-три шивашки фирми, а в този сектор има още около десетина малки и средни предприятия.
Според статистиката: през 1999 г. в региона са регистрирани 20 328 фирми по Булстат. През 2012 г. броят им е спаднал до 9 370 с 52 169 заети. Към момента са останали под 7 000 фирми и по-малко от 40 000 работещи.
Образованието – с 50 училища по-малко
През 1989 г. в областта работят 163 училища с 57 655 ученици. До учебната 2012 – 2013 година броят на училищата пада до 117, а учениците – до 30 729. През 2023 г. училищата са малко над 100, а децата – под 25 000. Само тази година бяха затворени още две училища – Професионалната гимназия по добив на полезни изкопаеми и газоснабдяване „Проф. Георги Златарски“ в Долни Дъбник и ОУ „Христо Ботев“ в село Староселци.
Политика и интриги – удар по съдебната система
– „Тогава разследвахме дребни кражби, тук-там по някое сбиване, нарушаване на реда от шумни компании. Ако станеше някакво убийство, изнасилване, отвличане, то беше единствено за години наред и хората дълго го обсъждаха. Но най-важното е, че хората се бояха от закона и проявяваха уважение към полицията.“
Магистратите си припомнят с носталгия времето, когато делата се разглеждаха навреме, а тежки престъпления почти не се случваха. Така съдът и прокуратурата можеха да обърнат внимание на всеки случай и да осигурят качествено правораздаване.
С нарастването на тежките престъпления, извършвани от силови групировки, засилиха се и опитите за влияние върху съдебната система. Представителите на подземния свят искаха убийците да избягват наказание, а политиците държаха властта си на всяка цена.
Съдебната система беше поставена под сериозен натиск. Пробивът дойде чрез раздаване на пари, постове, много жертви и унижения. После се появиха лобита, интриги и срив в доверието. Прокуратурата в Плевен се напълни със стари, забавени дела и усещане за корупция.
Земеделие и животновъдство – борба за оцеляване
Плевен, в сърцето на Дунавската равнина, някога беше водещ регион за селско стопанство. Почти цялата земя се обработваше, а животновъдството беше развито – крави, свине, птици, овце. Днес големите ферми са рядкост, а дребните стопанства почти изчезнаха – селата се обезлюдиха, а кражбите на домашни животни са ежедневие, на което държавата не намира решение. Само Институтът по лозарство и винарство и професионалната гимназия все още опитват да съхранят традициите на региона.
Люлка на спортисти
Плевен беше сред водещите спортни центрове у нас – стотици спортисти от града са печелили медали от олимпийски, световни и европейски първенства. Тереза Маринова, Гълъбин Боевски, Пламен Гетов, Цветан Антов са само част от имената с принос. Днес техните наследници липсват не поради липса на треньори или капацитет в местното спортно училище.
Основната причина е липсата на спонсори за младите таланти и недостигът на подходяща база за тренировки. Повечето клубове са принудени да ползват само двете спортни зали – „Балканстрой“ и „Спартак“. Има надежди за нова модерна зала като „Арена Армеец“, но засега това е само мечта. Ако не се намерят средства, градът може да се сдобие с още един изоставен спортен обект, подобно на този до входа на Кайлъка.
ШЗО – емблематично поделение на армията
За много мъже Плевен дълго време означаваше ШЗО – едно от най-елитните поделения в Българската армия. Създадено с указ на Фердинанд през 1901 г., през 1998 става Център за учебна подготовка на младши командири и новобранци, а през 2003 – Учебна база „Христо Ботев“. През лятото на 2007 г. го закриват заедно с отпадането на задължителната военна служба. През същата година Пета шипченска механизирана бригада бе преместена от Казанлък в Плевен, но по-късно беше закрита от правителството на Бойко Борисов.
Днес в Плевенския гарнизон има един зенитно-ракетен дивизион (част от Втора механизирана бригада – Стара Загора), един механизиран батальон (към 61 механизирана карловска бригада) и център за начална военна подготовка. Общо военните в града са под 300 души.
Културният живот – все по-оскъден
Плевенчани си спомнят с носталгия времето, когато културният афиш беше богат, събитията не се застъпваха, а културните институти не спираха дори през лятото. Само лятото на 1988 г. бе наситено със събития: премиера на „Аида“ с гостуващи солисти от СССР, концерти пред каскадата – Духовият оркестър (единственото, което оцеля), формации и фолклорни състави от региона, театрални вечери с гостуващи актьори от София и срещи с културни дейци от НТ „Иван Вазов“ и Театъра на Народната армия.
Имаше празнични срещи и изложби за децата, а Младежкият дом наистина беше притегателен център за младите. Постепенно той спря да функционира, сградата беше продадена, и 17 години мястото пустееше – сега се строи бизнес сграда. Народната опера с оркестър „Христо Бръмбаров“ бе закрита, заменена от Плевенска филхармония с открита оперна сцена. С реформите на първия кабинет „Борисов“ градът едва не загуби и филхармонията си.
Здравеопазването – светъл лъч на фона на останалото
Единственият сектор, който се разви в прехода в Плевен, е здравеопазването. През 1989 г. областта разчиташе само на Окръжната болница, а днес има девет лечебни заведения. Плевен се утвърди като водещ център по гинекология и онкогинекология. Голям принос има проф. Григор Горчев, който пръв в България въведе роботизираната хирургия и именно тук се роди първото хайфу бебе у нас. В града се намират и два от водещите центрове по репродуктивна медицина, които помагат на двойки от цялата страна.
Това са промените в региона за последните 35 години. Остава надеждата, че след още 50 години преход картината ще бъде по-оптимистична. „А дано, ама надали…“
Плевен преди 10 ноември 1989 г.
По време на социализма Плевен беше сред най-развитите промишлени градове в страната. Основните отрасли бяха нефтопреработване, металообработване, машиностроене, лека и хранително-вкусова промишленост. В завода „Илинден“ се произвеждаха машини по патента на акад. Ангел Балевски, а консервният комбинат беше втори по големина в България. Други големи предприятия, осигуряващи работа на хиляди, бяха заводът за турбини „Вапцаров“, винарският завод, чугунолеярният и стоманолеярният завод, заводът за електронни изделия, предприятието за алуминиеви отливки, циментовият и стъкларският завод.
Градът се отличаваше с красивия си център, обновен в края на 70-те години, с парк „Кайлъка“ и Скобелевия парк с костница и Панорама „Плевенска епопея“, построена по случай 100-годишнината от Освобождението. Плевен привличаше над половин милион туристи годишно, основно от бившия СССР, според socbg.com.
В крайна сметка съдбата на Плевен през последните десетилетия е показателна за промените в страната. Градът остава пример за това колко бързо могат да се обърнат съдбите на цели региони.
Поглеждайки назад, Плевен ясно показва как трансформациите на едно място могат да отразят съдбата на цяла държава. Историята му напомня колко важни са устойчивите решения и последователните политики.
