Най-бързо изчезващият град у нас: От 165 000 население вече е с 88 000
Ще разкажем историята на един български град, който буквално изчезва, с думите „Гледайте Плевен и мислете за България“. 35 години след 10 ноември, някогашният промишлен и културен център е достигнал дъното – икономически, демографски и културно.
За да не бъдем голословни, ще подкрепим думите с конкретни факти. Какво се случи – или не се случи – с един от най-красивите градове през последния четвърт век? Какво промени Плевен и неговите жители през тези години, и какво се случи с Града под Панорамата?
Демографски срив – най-бързо изчезващият град в България!
Първо идва темата за населението. Дори без официални данни, лесно се забелязва как улиците на Плевен опустяват, а Главната, която някога кипеше от живот по всяко време, днес е почти пуста.
Ето фактите: през 1985 г. населението е било 165 766 души. През 2001 г. – 121 880, през 2005 – 113 700, през 2007 – 112 570, през 2009 – 111 426, през 2011 – 106 011, а в края на 2023 г. – 88 122. Излиза, че за периода на прехода Плевен са напуснали над 70 000 жители. Градът беше последният сред населените места с над 100 000 души, но от близо десет години вече е под тази граница и тенденцията продължава. Причината е ясна – липсата на работа кара хората да заминават.
Икономиката и бизнесът – в постоянна криза
Местният бизнес оцелява трудно, а производството – ако изобщо има такова – едва покрива работните заплати (а често и това не се постига). Много компании прекратиха дейност или се насочиха към сивата икономика. Преди 35 години Плевен имаше сериозни индустриални предприятия – като „Плама“, Ядрения завод, „Плевенски цимент“ и заводите за машиностроене, които осигуряваха добри приходи и работеха за международни пазари със своето качество.
След приватизацията, която доста се различаваше от обичайната раздържавителна практика, тези предприятия бяха буквално разграбени от чужди измамници с помощта на чиновници, които прибираха комисионни от фиктивните инвеститори. През годините мнозина се опитаха да развият частни фирми чрез банкови кредити, но високите лихви направиха това невъзможно. През 2021 г. за първи път излезе информация, че 60-70% от бизнеса в Плевен е фалирал или преминал в сивия сектор.
Днес рафинерията „Плама“ почти не работи. Нефтохимическият комбинат между Плевен, Долни Дъбник и Градина, създаден през 1970 г., след прехода стана единствената фалирала рафинерия в света. Повечето машиностроителни и металообработващи предприятия са затворени, а малкото оцелели са силно свили дейността си.
В момента „икономически гиганти“ са две-три шивашки фирми, а в този сектор има още около десетина средни и малки производители.
Данните са красноречиви: през 1999 г. в областта по Булстат са били регистрирани 20 328 фирми. През 2012 г. те са 9 370 с 52 169 заети. Днес фирмите са под 7 000, а работещите – под 40 000.
Образованието – 50 училища по-малко
През 1989 г. в региона функционират 163 училища с 57 655 ученици. Към учебната 2012 – 2013 г. те намаляват на 117, а децата – на 30 729. До 2023 г. училищата са малко над 100, а учениците – под 25 000. Тази година затвориха още две училища – Професионалната гимназия по добив на полезни изкопаеми и газоснабдяване „Проф. Георги Златарски“ в Долни Дъбник и ОУ „Христо Ботев“ в село Староселци.
Политика и интриги – удар по съдебната система
– „Тогава разследвахме дребни кражби, тук-там по някое сбиване, нарушаване на реда от шумни компании. Ако станеше някакво убийство, изнасилване, отвличане, то беше единствено за години наред и хората дълго го обсъждаха. Но най-важното е, че хората се бояха от закона и проявяваха уважение към полицията.“
Магистрати си спомнят с носталгия онези години, когато делата се разглеждаха навреме, а тежките престъпления бяха изключение. Това позволяваше на прокуратурата и съда да обръщат внимание на всеки казус и да гарантират качествено правораздаване.
С нарастването на тежките престъпления и убийства, извършвани от силови групи, се увеличиха и опитите за влияние над съдебната система. Представителите на подземния свят искаха убийците да останат неразкрити, а политиците държаха на позициите си на всяка цена.
Съдебната система се сблъска с натиск. Пробивът дойде чрез раздаване на пари и позиции, което доведе до много жертви и унижения. След това се появиха лобита, интриги и спад на доверието. В прокуратурата на Плевен се натрупаха стари, забавени дела и усещане за корупция.
Земеделие и животновъдство – оцеляване на ръба
Плевен, разположен в центъра на Дунавската равнина, някога беше водещ в селското стопанство. Районът нямаше необработваема земя, а животновъдството беше добре развито – крави, свине, птици, овце. Днес големите ферми са единици, а дребното стопанство почти изчезна – селата обезлюдяха, а кражбите на добитък са ежедневие, което държавата не успява да спре. Само Институтът по лозарство и винарство и професионалната гимназия все още се опитват да пазят традициите на района.
Люлка на спортисти
Плевен беше важен спортен център – стотици спортисти от града са печелили медали от олимпийски, световни и европейски състезания. Тереза Маринова, Гълъбин Боевски, Пламен Гетов, Цветан Антов са само част от имената, оставили следа. Днешните им наследници обаче липсват не поради липса на треньори или капацитет в спортното училище.
Причината е недостигът на спонсори за младите спортисти и липсата на подходящи условия за тренировки. Почти всички клубове се събират в двете спортни зали – „Балканстрой“ и „Спартак“. Очаква се някога и Плевен да има своя „Арена Армеец“, но засега това е само надежда. Ако не се намерят средства, градът може да се сдобие с още един изоставен спортен обект, както този до входа на Кайлъка.
ШЗО – емблематично поделение на армията
Дълги години за много мъже Плевен се свързваше с ШЗО – едно от най-елитните армейски поделения. Основано с указ на Фердинанд през 1901 г., през 1998 стана Център за учебна подготовка на младши командири и новобранци, а през 2003 – Учебна база „Христо Ботев“. Затвориха я през лятото на 2007 г. заедно със спирането на задължителната военна служба. Същата година Пета шипченска механизирана бригада бе преместена от Казанлък в Плевен, а по-късно бе закрита от правителството на Бойко Борисов.
Днес в гарнизона на Плевен има един зенитно-ракетен дивизион (към Втора механизирана бригада – Стара Загора), един механизиран батальон (към 61-ва механизирана карловска бригада) и център за начална военна подготовка. Общо военният състав е не повече от 300 души.
Културният живот – все по-беден
Плевенчани си спомнят с носталгия времето, когато културният живот беше богат, събитията не се застъпваха, а културните институции не излизаха в отпуск през лятото. Само през лятото на 1988 г. се случват редица събития: премиера на „Аида“ с гостуващи солисти от СССР, концерти пред каскадата – Духовият оркестър (единственото, което оцелява), формации и фолклорни състави от региона, театрални вечери с гости от София и срещи с дейци на НТ „Иван Вазов“ и Театъра на Народната армия.
Имаше празнични изложби и срещи за децата, а Младежкият дом беше истинско средище на младите. Постепенно той стана неизползваем, сградата беше продадена и 17 години мястото стоеше празно – сега там се строи бизнес сграда. Народната опера с оркестър „Христо Бръмбаров“ беше разформирована, а на нейно място се създаде Плевенска филхармония с открита оперна сцена. С реформите на първия кабинет „Борисов“ градът едва не остана и без филхармония.
Здравеопазването – светъл лъч на фона на останалото
Здравният сектор е единственият, който се разви по време на прехода в Плевен. През 1989 г. областта разчиташе само на Окръжната болница, а днес има девет лечебни заведения. Плевен се наложи като водещ център по гинекология и онкогинекология. Значителен принос има проф. Григор Горчев, който пръв в България въведе роботизираната хирургия, а в неговата клиника се роди първото хайфу бебе у нас. Тук са и два от водещите центрове по репродуктивна медицина, които помагат на двойки от цялата страна.
Това са промените в района за последните 35 години. Остава надеждата, че след 50 години преход равносметката ще е по-оптимистична. „А дано, ама надали…“
Плевен преди 10 ноември 1989 г.
През социализма Плевен е сред най-развитите индустриални градове в България. Основните отрасли са нефтопреработване, металообработка, машиностроене, лека промишленост и хранително-вкусова промишленост. В „Илинден“ се произвеждат машини по патента на акад. Ангел Балевски, а консервният комбинат е втори по големина в страната. Други ключови предприятия, осигуряващи работа на хиляди, са заводът за турбини „Вапцаров“, винарският завод, леярните, заводът за електронни изделия, предприятието за алуминиеви отливки, циментовият и стъкларският завод.
Градът се отличаваше с красивия си център, обновен през 70-те, с парк „Кайлъка“ и Скобелевия парк с костница и Панорама „Плевенска епопея“, изградена по повод 100-годишнината от Освобождението. Плевен привличаше над половин милион туристи годишно, главно от бившия СССР, според socbg.com.
В обобщение, случилото се с Плевен през последните десетилетия ясно показва дълбоките промени в страната. Градът е пример за това колко рязко може да се промени съдбата на цял регион.
Историята на Плевен отразява цялата динамика на прехода в България – със своите трудности, промени и надежди. Понякога съдбата на един град казва много за цяла страна.
