Помните ли Мануела Горсова, която Максим Стависки блъсна? Вижте какво се случва с нея днес!

Вече се навършиха 16 години от тежкия инцидент, след който Мануела все още е в будна кома.

„Баща й претърпя две операции, предстои му трета на кръста. Пренася я всеки ден на ръце. Инвалидната количка е много тежка. Представете си, това са години наред, в които Краси (Красимир Горсов – б.а) всеки ден слиза и качва тази количка, за да може детето му да излиза на хубавото време навън, на слънце, което е необходимо за нея“, обясни Въргала.

Актьорът разказва, че кметът на район „Триадица“ Димитър Божилов е съдействал изцяло за построяването на рампа и е помогнал с документацията. „Рампата струва 54 000 лева и ударихме на камък с парите. Оказа се, че нито една от тези организации, социални институции, фирми, които иначе правят кампании и се бият в гърдите, че помагат на хората в нужда, нямат средства“, разясни ситуацията актьорът.

„Отиваме и казват, ми то беше кампания, програмата приключи. Това как може да е кампанийно? Все едно отиваш в хлебарницата и искаш хляб, а те имат, но ти казват, не можем да ти дадем“, допълни той. „Правеха кампания от тази Комисия за защита от дискриминация, как на всяка обществена сграда, на всеки жилищен блок да има рампа, достъпна за хора в неравностойно положение, а сега изведнъж за Мануела няма пари“, недоумява той.

На 5 август 2007 г., когато става катастрофата, Мануела е на 18 години. През ноември тази година тя ще навърши 34. Всяка година баща й Красимир Горсов си пожелава само едно – тя да проходи за рождения си ден. „Това ще бъде най-големият подарък“, коментира Горсов за „Телеграф“. Инцидентът е причинен от фигуриста Максим Стависки, който шофира на завой близо до Приморско.

Стависки кара джип „Хамър“. Мануела е пътник в „Хонда“ заедно с 23-годишния боксьор Петър Петров, който загива на място. Проверката показва, че Стависки е употребил алкохол – по негови думи „две глътки домашна ракия“ малко преди да потегли. Завоят край река Ропотамо, където се случва катастрофата, и сега е познат като Завоя Стависки. Там са поставени нови мантинели и ограничението е 20 км/ч, но въпреки това опасността остава.

След сблъсъка Мануела оцелява, но изпада в будна кома, от която не се събужда до днес. Увреждането на гръбначния й стълб й пречи да се движи и да се храни самостоятелно. Претърпяла е множество операции, включително лечение в израелска болница, а рехабилитацията й се провежда в България.

Въпреки че катастрофата взима жертва и оставя Мануела в тежко състояние, Стависки няма физически травми. През януари 2008 г. в Бургас стартира процес срещу него за причиняване на смърт при шофиране в нетрезво състояние и за тежка телесна повреда. Законът предвижда наказание от три до десет години затвор, но тъй като Стависки признава вина, делото се гледа по съкратена процедура, което намалява размера на присъдата.

Наказанието е 2 години и 6 месеца условно с 5 години изпитателен срок, 90 000 лв. за родителите на загиналия Петър Петров и 80 000 лв. за близките на Мануела. Искът от 2 милиона лева, подаден от бащата на Мануела, не е уважен от съда.

Бургаският апелативен съд потвърждава условната присъда на 7 май. Обезщетението за семейството на Петър Петров остава непроменено, но за родителите на Мануела се увеличава до 2 милиона лева.

През октомври Върховният касационен съд връща делото за ново разглеждане в Бургас, тъй като решенията не са достатъчно мотивирани. На 5 януари 2009 г. апелативният съд заменя условната присъда на Стависки с ефективна – 2 години и половина, като вдига и обезщетенията.

През май решението е обжалвано във Върховния касационен съд, който окончателно променя ефективната присъда в условна – 2 години и 6 месеца с 5 години изпитателен срок. След края на процеса Стависки се отдръпва от публичното пространство, но изплаща всички присъдени обезщетения. Едва през 2016 г. се появява отново – в руски спектакъл на лед в зала „Арена Армеец“ с Албена Денкова, посрещнати с аплодисменти. Извън леда обаче избягва медиите. По време на пандемията през 2020 г. Стависки и Денкова се местят трайно в Русия, където и до днес работят в Москва и ръководят школа за млади фигуристи.

Благодарение на защитната стратегия, Стависки не попада в затвора. През целия процес така и не се доказва точният момент, в който е употребил алкохол. Въпреки че пробата отчита 1,1 промила алкохол в кръвта след катастрофата, адвокатите твърдят, че е пил „няколко глътки за успокоение“ след удара – именно това отчитат и полицаите. Интересно е, че по онова време Стависки е лице на кампанията за безопасно шофиране „Ако си пил, слез – искам да стигна жив”. В крайна сметка, поради липса на ясни доказателства кога е пиел и след признание за вина, Върховният касационен съд постановява условна присъда от 2 години и 6 месеца с 5-годишен изпитателен срок.

Личен коментар: Този случай остава един от най-коментираните в страната, като темата за справедливостта и отговорността продължава да е актуална години по-късно. Много въпроси остават без отговор и до днес.

Telling Admin