Върнах се от почивка на морето – загоряла и в отлична форма. Но вечерта ме заболя коремът толкова силно, че се наложи да ме откарат с линейка.
Върнах се от почивката си на морето – с хубав загар и във форма. Вечерта обаче ме застигна остра коремна болка и се наложи да ме откарат с линейка до болницата.
Настаниха ме в двойна стая, а още на сутринта трима млади лекари ме прегледаха последователно. След третия преглед съквартирантката ми избухна в неудържим смях, а причината беше доста изненадваща…
Съквартирантката ми се заливаше от смях толкова силно, че едва си поемаше въздух.
Аз просто лежах, объркана и леко засегната от реакцията ѝ.
— Какво толкова те развесели? — попитах я.
Тя си избърса сълзите и ми посочи към вратата с поглед.
— Тези тримата лекари…
— Какво с тях? — попитах.
— Не забеляза ли как те гледаха?
Сбръчках чело.
— Просто си изпълняваха задълженията. Прегледаха ме.
Жената отново прихна да се смее.
— Мила, работя като медицинска сестра от трийсет години. Мога да различа професионален преглед от влюбен поглед.
Поклатих глава.
— Приказваш глупости.
— Така ли? Тогава защо първият дойде два пъти да види системата ти, макар че изобщо нямаше система?
Замислих се за момент.
Наистина беше малко странно.
— А вторият?
— Вторият остави слушалката си в стаята и се върна уж за нея. После пак се върна, че бил забравил химикалка.
Усмивка започна да се появява на лицето ми.
— А третият?
Жената се наведе към мен и прошепна заговорнически.
— Третият изобщо не работи в това отделение.
Очите ми се разшириха.
— Какво?
— Да, от друг етаж е. Но явно си е намерил добър повод да слезе дотук.
В този момент вратата се отвори.
Влезе младият лекар, когото вече бях виждала сутринта.
Същият – третият.
Щом ни видя да се смеем, леко се изчерви.
— Как сте?
— По-добре — отговорих.
— Радвам се да го чуя.
Настъпи кратко мълчание.
Той бръкна в джоба си.
Извади малко листче.
Подаде ми го.
— Това е телефонният ми номер.
Сърцето ми подскочи.
Съквартирантката ми се задави от смях.
Лекарят се смути.
— Госпожо, моля ви…
— Спокойно, докторе — каза тя. — Още от сутринта знам накъде вървят нещата.
Той се усмихна смутено.
После погледна към мен.
— Разбира се, ако не желаете, просто изхвърлете листчето.
Взех го.
Погледнах номера.
После го погледнах.
— А ако не искам да го изхвърля?
Лицето му светна.
Съседката ми започна да ръкопляска.
Сигурно цялото отделение я чу.
Шест месеца по-късно отново бях на морето.
Но този път не сама.
До мен вървеше същият лекар.
Държеше ръката ми.
А аз не можех да спра да се смея, когато си спомнях как една обикновена коремна болка промени живота ми.
Понякога съдбата идва тихо. Понякога пристига с линейка. И често най-неочакваните истории започват точно там, където не бихме предположили.
Понякога животът поднася изненади точно когато най-малко ги очакваш.
