До момента, в който преживях клинична смърт, не приемах насериозно всички приказки за задгробен живот
– Докато не преживях клинична смърт, разговорите за задгробния живот ми изглеждаха несериозни. Възприемах ги като нещо, което служи на вярващите като утеха. Никога не се бях замислял сериозно за смъртта. Работата ми заемаше цялото внимание, а здравето ми оставаше на заден план, макар че с времето проблемите се трупаха. Имах сърдечни оплаквания и страдах от хроничен бронхит. Един ден, докато кашлях силно, сърцето ми спря. В последния миг осъзнах, че това е краят на живота ми.
Това са думи на учения и дизайнер Владимир Ефремов, отправени към участниците в Международния конгрес по физика през 2000 година. Той е част от екипите, работили по изпращането на първите изкуствени спътници на Земята и ракетните мисии на СССР, с които е поставен вимпел на Луната.
През 1983 г. Владимир Ефремов изпитва клинична смърт. Самият той казва: „Седемнадесет години мълчах за това, което видях в отвъдното.“
Ученият обяснява мълчанието си с това, че подобни преживявания са трудни за разказване. Видяното според него няма еквивалент в нашия свят. Освен това, ако сподели преживяното, има риск да загуби авторитет сред колегите си. Именно затова едва през 2000 г. решава да разкрие какво е преживял.
„Не очаквах да се върна.“
В другата реалност, на 12 март 1983 г., по време на тежък пристъп на кашлица, започнал да се задъхва. Усетил, че не може да поеме повече въздух и осъзнал, че това е неговият край. Мислел, че всеки момент ще дойде последният му дъх и ще изгуби съзнание, а с това – и всичко. Вместо това обаче изведнъж го обхванало необяснимо усещане за лекота“, спомня си Владимир Ефремов.
След това Ефремов се видял как се носи през нещо като тръба. По думите му, това усещане не му било непознато – често го преживявал в сънищата си.
Той разказва, че отдавна в сънищата си се е опитвал да контролира това усещане за летене. Щом осъзнавал, че сънува, използвал липсата на гравитация, за да прави различни упражнения. Тези преживявания му били от полза и при клиничната смърт, тъй като не се изгубил в новата ситуация.
– Когато разбрах, че летя през тръба, веднага по навик започнах да контролирам движенията си. Реших да спра полета си, защото не разбирах къде отивам и защо. Първо трябваше да оценя свойствата на света, в който се озовах, и едва след това да взема някакво решение. Разбрах, че продължавам да съществувам, защото продължавах да мисля и наблюдавам. Оглеждайки се, забелязах около себе си структури, които според нашите разбирания можеха да се нарекат пейзаж, само че тук беше нагънат във формата на тръба, споделя изводите си Владимир Ефремов.
С течение на преживяването съзнанието му започнало да се трансформира. Изведнъж осъзнал, че може да прониква в дълбочината на всичко наоколо. Отговорите на въпросите се появявали незабавно, без усилия от негова страна.
В началото Ефремов мислел, че тези отговори се дължат на собствената му логика. Скоро обаче разбрал, че знанията, които има в този момент, са много по-големи от всякога, докато е бил на Земята.
Тогава Ефремов си спомнил за живота си и за нерешените проблеми, които е оставил. Например, сетил се за повредения си телевизор. Щом си помислил за него, пред него се появили всички детайли на уреда и разбрал, че причината е в дефектирал транзистор.
„И въпреки че не очаквах да се върна, исках да реша други земни проблеми. Близо две години нашето конструкторско бюро не можа да реши нито един технически проблем. Беше свързано с крилатите ракети. Сега оставаше само да си представя дизайна им и решението идваше от само себе си“, отбелязва ученият.
„Някой, чието присъствие усещах“ Докато се движел извън пределите на земното съществуване, първоначално Ефремов вярвал, че пътува сам из „тръбата“. Скоро обаче усетил присъствие, което не го изплашило. Постепенно разбрал, че този „някой“ е бил с него през цялото време.
„Би било глупаво да мисля, че съм единственият тук извън тялото си. Този някой, чието присъствие усетих, очевидно беше някаква извънтелесна информационна структура. Постепенно взаимодействието с тази структура започна да се възприема от мен като функциониране на два субекта. Единият от тях беше лидерът, а другият – последователят. По-късно разбрах, че възможностите на този водещ предмет са неограничени. Той знае всичко, той е вездесъщ и всемогъщ. Разбрах, че именно Той е дал отговори на всичките ми въпроси“, отбелязва Владимир Ефремов.
Това преживяване толкова го е впечатлило, че когато се върнал към живота, изпитал недоволство. Ефремов се почувствал раздразнен, че е бил спрян да продължи изследването си.
По-късно му казали, че е бил в безсъзнание само около седем минути, макар че на него му се е сторило като почти час.
Всички задачи, за които е получил решения по време на преживяването от „другата страна“, Владимир Ефремов успял да разреши след това.
Дълги години след случилото се ученият се опитвал да го осмисли. Докато анализирал преживяното, стигнал до редица лични изводи относно структурата на живота.
По негови думи, светът, в който е бил, както и този, към който се е завърнал, са по същността си информационни – всеки обект в тях има информационно определени характеристики. Земният и отвъдният свят постоянно взаимодействат и заедно изграждат една глобална информационна система.
Ефремов подчертава, че тази идея не противоречи на Библията. В познатия израз „в началото беше Словото“ той вижда „слово“-то като обща информационна основа.
Изживяването по време на престоя си в тръбата било толкова силно и радостно, че не може да го сравни с нищо земно. Дори любовта в младостта бледнее пред тези усещания.
Докато траело това свое пътуване, Ефремов усетил, че нещо му пречи да „продължи напред“. Описва усещането като изтръгване на растение от почвата. Всичко започнало да се върти, докато не видял пребледнялата си сестра. Лицето ѝ било изпълнено с ужас, а неговото – с възхищение.
Разказал на близките си, че вече не изпитва страх от смъртта – за него тя е като врата към друг свят.
Историята на Владимир Ефремов дава една интересна и лична перспектива към границата между живота и смъртта – сфера, в която науката все още търси повече отговори, отколкото може да даде.
Този разказ на Ефремов е още един пример за това колко различно може да изглежда преживяването отвъд клиничната смърт за различните хора. Очевидно научната и личната перспектива често се преплитат именно в подобни екстремни моменти.
