Ето каква коварна болест погуби големия Михаил Белчев броени дни преди 80-тия му юбилей:
Една от знаковите личности в българската популярна музика си отиде малко преди да навърши 80 години – сцената беше негов втори дом през почти целия му живот.
Михаил Белчев напусна този свят на 6 април, точно по средата на Страстната седмица. Тъжната новина съобщи съпругата му Кристина, която беше до него през последните 45 години.
На барда му оставаха само няколко месеца до неговия 80-ти юбилей.
Белчев, познат като най-лиричния баритон в българската поп музика, беше на сцената цели 60 години. Мишо Белчев изпълняваше песни, вдъхновени от френския шансон, и притежаваше способността да превръща всяко свое изпълнение в шлагер. Той не правеше компромиси в музиката си – работеше единствено с най-изявените композитори като Александър Бръзицов, Борис Карадимчев, Стефан Димитров, Стефан Диомов и Хайгашод Агасян. В началото на творческия си път Белчев е бил „човек-оркестър” – и музиката, и текстовете са били негова работа.
През последните години Михаил Белчев изпитваше сериозни здравословни трудности. Беше видимо изтощен и отслабнал, а придвижването му ставаше все по-трудно. По време на концертите често седеше, а ставаше само за няколко песни като знак на уважение към публиката. Съпругата му Криси или синът му Константин също излизаха с него на сцената, за да му помагат. По информация на „Уикенд”, Белчев е страдал от рак на простатата и други заболявания. Лечението му протичаше дълго в болница „Лозенец“, а последната седмица прекарва с тежки оплаквания в „Пирогов“, където и си отива.
Дори след смъртта му неговите песни ще живеят – шлагери като „Булевардът”, „Младостта си отива”, „Не остарявай, любов”, „Откровение”, „От много, много отдалеч”, „Приятелство” и още много други ще продължат да звучат. Поетът е създал едни от най-обичаните песни за Лили Иванова, Васил Найденов, Йорданка Христова, Георги Христов, братя Аргирови, „Тоника СВ“. Почти няма изпълнител у нас, който да не е изпеел негов текст.
Мишо Белчев остава сред най-запомнящите се имена на родната естрада – не е случайно, че неговите творби са печелили пет пъти „Златния Орфей”. През 1969 г. взема наградата с Мария Нейкова за дуета им в „Закъснели срещи“, а през 1984, 1990 и 1998 г. негови песни отново са отличени. През 1996 г. получава и статуетката за цялостен принос.
Михаил Белчев е роден в София на 13 август 1946 г. Единствено дете без братя и сестри, но родителите му не го глезят особено. Като малък често прави пакости. Любовта присъства основно в песните му, а и още от дете се оказва влюбчив. Още на първия учебен ден си харесва съученичка и я „открадва” у дома – макар че тя не се съпротивлява особено. Родителите на момичето се уплашват, когато тя не се прибира, а и семейството на Мишо се стресира, виждайки непознато дете вкъщи. Момичето харесва Мишо и отказва да си тръгне, докато не идват майка й и баща й да я приберат.
Като дете Белчев пее в хора „Бодра смяна“, а първата му самостоятелна песен – „Кати“ – излиза през 1967 г. Още преди да навърши 22 години, участва на Деветия световен фестивал на младежта и студентите в София през 1968 г., където печели златен медал с „Кой София с обич заля”. Освен музикалния си талант, Белчев се справя отлично и с точните науки – завършва Минно-геоложкия институт семестриално, а през 1972 г. придобива диплома по „Режисура“ в Москва, където се запознава с първата си съпруга Васа Ганчева.
Зад първата му победа на „Златния Орфей“ с „Закъснели срещи“ през 1969 г. стои интересна история. Тази песен го извежда на върха. Композиторът Петър Ступел първоначално я пише за Георги Минчев, който отказва да я изпее. После я дава на тромпетиста Светомир Димитров, но не остава доволен и избира Мишо, по това време студент, който заеква. Дава му магнетофонна ролка с думите: „Пей!”. Белчев се справя чудесно. Сценичната му партньорка Мария Нейкова среща само два дни преди фестивала, но веднага се разбират. По това време шефката на телевизията Леда Милева не харесва външния вид на младия изпълнител и казва, че прилича на Рафе Клинче от „Железният алхимик” – слаб, изпит, мрачен с черен костюм.
„Това ми е абитуриентския костюм, аз други костюми нямам, майка ми и баща ми са чиновници!”, казал Мишо, защото много искал да се яви на фестивала с песента. Помислили, че се притеснява, защото в типичния си стил бардът почнал да заеква. Спасява го Георги Минчев, който му дава назаем новия си костюм, изпратен от сестра му, която живее в Австрия. А за Мария купуват бели обувки, защото била облякла булчинската си рокля. На „Златния Орфей” Белчев и Нейкова, считани първоначално за аутсайдери, се превръщат в любимци на публиката и журито.
„Видяха двама човека – чисти, непознати, целите в бяло, пеят за любов, хванати за ръка. Харесаха ни!”, спомня си гордост Мишо. Песента печели първа награда, а големият Тончо Русев им казва: „Абе, какво направихте? Вие объркахте сметките на журито!”.
След този успех кариерата на Белчев тръгва стремглаво нагоре и той става разпознаваем и извън България. Следват още хитове, някои написани съвсем спонтанно. „Булевардът“ създава по време на купон у поетесата Миряна Башева – докато чете нейно стихотворение, грабва китарата и така се ражда песента. „Живот” написва при гостуване на Стефан Димитров – той му тананика мелодията, а Мишо записва текста върху кутия от цигари. По-късно Вили Кавалджиев изпява тази песен за момче, което служи на границата и загива в последната си нощ преди уволнението.
Още в началото на творческата си дейност Михаил Белчев е известен с това, че заеква при разговор, но докато пее – дикцията и произношението му са безупречни. Той не се срамуваше да коментира този свой проблем и често се шегуваше с него. „Докато играех на двора едно лято, изневиделица се появи петел. Видя ме, засили се и скочи върху мен. Уплаших се много силно. Оттогава, от този стрес, започнах да заеквам. Необратимо! Така стана, че този петльов фал се превърна в мой страхотен чар!”, споделяше приживе певецът.
Белчев поддържаше силна и дълбока връзка със съпругата си Кристина Белчева. Преди 45 години Мишо Белчев написва песента „Самота“ за Лили Иванова. Актрисата Кристина Константинова се влюбва в песента и иска да се запознае с автора. По това време той живее на улица „Гурко“ в София и често посещава ресторант „Покойника“ с компании. Кристи може да си позволи това място – тя е момиче от сой, племенничка на Милко Балев. „По принцип той не помагаше на роднини, те негодуваха от това. Дори като кандидатствах във ВИТИЗ, той не знаеше. Помагаше само за здраве. Когато баща ми претърпя тежка катастрофа на 20-я ми рожден ден, той свика комисия от 12 човека и благодарение на него му спасиха живота”, спомня си за прочутия си роднина актрисата.
Мишо се жени за Криси, когато е почти на 50 години. Булчинската рокля е в черно и червено, а сватбата се празнува в тесен семеен кръг.
Тяхната любов дава живот на сина им Константин, който вече е на 30 години и също се занимава с музика.
Поклонението пред големия бард се проведе на 9 април (четвъртък) в Народния театър „Иван Вазов“. Приживе Мишо Белчев споделяше, че би искал неговият епитаф да е стих от поемата „Живот“, превърната в песен с изпълнението на Вили Кавалджиев: „Тихо пия водата ти. Тихо лягам в земята ти. Ти ме повика, живот”.
Животът и творчеството на Михаил Белчев са оставили траен отпечатък върху българската музика – неговите песни ще се помнят и слушат дълго време. Историята му ясно показва, че талантът и упоритостта могат да преодолеят всяко препятствие.
Личната и творческа история на Белчев е едновременно вдъхновяваща и показателна за силата на отдадеността към изкуството. Такива хора оставят следа, която няма как да бъде заличена.
