Наш професор излезе и разкри цялата истина за Петрохан…

Ученият изяснява: „Аз не обсъждам конкретния случай „Петрохан“, защото всеки случай е сам за себе си и си има разследващи органи, нека те да си разследват“.

Професор Берон казва, че е бил запознат с Яни Макулев – бащата на 15-годишния Александър, намерен убит със завързани ръце и прострелян в главата в кемпера на Ивайло Калушев под връх Околчица.

„Да, някога съм го познавал, но познанството ми е в далечното минало. Искрено му съчувствам и изказвам най-дълбоките си човешки съболезнования към него и семейството му за случилото се, но и му се чуда доста как може така да си остави момчето, това е особен случай и сигурно има обяснение, но не искам да хвърлят вина върху пещерното движение заради случая „Петрохан“, споделя професорът, който в момента работи по своята 50-а книга.

Проф. Берон допълва: „Хората лягат и стават със жените си, а аз лягам и ставам със случая „Петрохан“. В момента заема позицията на почетен председател на българската федерация по спалеонтология. По думите му по повод трагедията се изказват най-различни хора: „Генерали, маршали, психиатри, бивши министри и кой ли още не да говорят за трагедията, но аз имам съмнителната привилегия да съм рекордьор в няколко неща – освен, че съм най-старият председател на политическа партия у нас – „Съюзът на патриотичните сили и защита“, съм и най-отдавна ходещия по пещери човек у нас,. За пръв път влязох в пещера на 1 май 1955 г., което прави 71 г.“, казва ученият. Според него, пещерняците са дейни хора, които не изпадат в депресии, а и няма данни за пещерняци, които са се замесвали в наркотици или педофилия. Този спорт, уточнява той, изисква отлична физическа форма.

Професорът разказва, че „Тези момчета и момичета се провират с десетки километри под земята и се спускат в пещерните пропасти по една особена технология. Ние не участваме в състезания, не печелим медали, но пещерняците полагат огромни усилия за изясняване на географията на България и на други страни. За разлика от всички други спортове, тази наука и спорт първо са опасни, ако не спазваш правилата, но второ са много полезни, защото подобряваш знанието за България и други страни“. Той допълва, че над земята всичко вече е картографирано от спътници, докато под земята остават неизследвани големи зали на 600 метра дълбочина и галерии от над 200 метра, където още не е стъпвал човек.

Проф. Берон отбелязва, че „Пещерняците рискуват здравето и живота си, правят го без пари, никой не им плаща, не почуват премии и награди. Затова ви казвам – особено занимание е пещернячеството“, като споменава и своя труд „Зоология за всеки“.

„Аз съм човекът, който е ходил най-много сам в пещерите по света, въпреки че спалеотологията не е самотно занимание и не препоръчвам на никого да ходи сам„, допълва ученият. Той е категоричен: „Това пещерняк да застреля другарите си е пълен абсурд, да изпадне в депресия и да посегне на приятелите си, това няма как да се случи. Затова всички генерали и психиатри, дето ги разправят тези неща, да забравят да ги говорят, защото пещерняците държат на другарите си, те висят на едно въже и всеки разчита на другия за собственото си оцеляване„. Той допълва, че сред пещерняците има различни хора – някои са добри в проникването, други събират насекоми, трети документират рисунки, а четвърти търсят минерали. „Палеонтологията е сложна комбинация от спорт и наука. Пещерите са единствената възможност да се правят нови географски открития, затова по цял свят в тях се работи доста активно“, казва Берон и пак подчертава, че в пещерното движение, у нас и по света, не се срещат случаи на самоубийства. Добавя и: „А и будистите не са убийци, камо ли пък самоубийци, дори кралят на Тайланд прекарва по няколко месеца като будистки монах, за да размисли над себе си и да стане повече мъж“, посочва най-известният ни спалеонтолог.

Думите на проф. Берон представят различна перспектива за пещернячеството у нас и по света. За него това е не просто спорт или научна дейност, а цяла общност с ясни устои и правила.

Понякога именно хората с дългогодишен опит могат да хвърлят нова светлина върху общностите, за които рядко се чува. Погледът на проф. Берон е интересен щрих към темата.

Telling Admin