Трагедия! С огромна болка съобщаваме, че почина голяма звезда. Велика певица ни напусна

Новината за смъртта ѝ беше потвърдена от мениджъра и неин дългогодишен приятел Пол Еранте – певицата е издъхнала на 29 юли в болница в Ню Йорк след сърдечен удар.

В първите години на рокендрола водещи са мъжки групи като The Drifters и Dion and The Belmonts, докато изцяло женски формации, особено с чернокожи изпълнителки, са рядкост до края на 50-те, посочва АП, цитирана от БТА. В този период The Chantels и The Bobbettes пробиват и проправят път за групи като The Shirelles, The Ronettes и The Crystals, които идват след тях.

„Моята идея беше: момчетата не са единствените, които могат да правят това“, казва Смит пред авторите на книгата от 2023 година But Will You Love Me Tomorrow?, която разказва историята на феномена през очите на участниците.

Maybe е записана в импровизирано студио, разположено в църква в Манхатън, и се отличава със семпъл и прочувствен баладен стил, съобщава АП. За да постигнат желания резултат, групата прави над 50 дубъла, а изпълнението на Смит се характеризира с умора и сила едновременно. Песента излиза в началото на 1958 г., достига Топ 20, продава повече от милион копия и се превръща във вдъхновение за изпълнители като Джанис Джоплин и The Three Degrees. През 2002 г. The Chantels и Смит са въведени в Залата на славата на вокалните групи, а Rolling Stone поставя Maybe на 199-о място в класацията си за 500-те най-велики песни на всички времена.

„The Chantels принудиха публиката да спре да възприема ду-уап стила като запазена мъжка територия. Успехът на една момичешка група на този фронт разкри напълно нови културни възможности“, отбелязва музикалният критик на NPR Тим Райли в книгата си Fever от 2004 г.

The Chantels записват още няколко хита, включително Every Night (I Pray) и Look In My Eyes, но нито една от тези песни не повтаря успеха на Maybe. През 1959 г., когато звукозаписната компания на групата фалира, Смит напуска състава. След това работи с продуцента Фил Спектър върху сингъла Love, Love, Love, но соловата ѝ кариера не продължава дълго. До 70-те години тя вече изнася концерти с нови беквокалистки, вече отделена от оригиналния състав.

По-късно Смит завършва магистърска степен и работи като учител по музика в начално училище в Ню Йорк, където остава до пенсионирането си в началото на 21 век. По данни на мениджъра ѝ Пол Еранте, певицата не е била омъжена и не е имала деца.

Макар да са пионери в стила, The Chantels често се сблъскват с предразсъдъци, характерни за епохата. Името на Смит е премахнато от авторските права за Maybe – практика, типична за музикалната индустрия тогава. Още повече, обложката на дебютния албум We Are the Chantels е подменена: вместо снимка на чернокожите момичета, издателите поставят изображение на двама бели младежи, облегнати на музикален автомат.

Историята на Арлийн Смит и The Chantels показва как промяната в музиката може да се случи въпреки ограниченията и предразсъдъците на времето. Такива личности оставят следа, която надхвърля сцената.

В крайна сметка, приносът на The Chantels и Арлийн Смит е значим не само за музиката, но и за културните промени в обществото. Историята им остава пример за устойчивост и новаторство.

Telling Admin