Приятел на издирвания Ивайло Калушев заплете голяма мистерия: В хижата ме запозна със…

В хижата ме запознаха с три непознати жени, които вече бяха седнали на една от масите. Те веднага ме поканиха да се присъединя към тях и да си поговорим.

Настаних се и веднага започнахме разговор. Оказа се, че и трите са тук за уикенда, търсейки малко разнообразие от ежедневието. Споделиха, че често правят такива кратки бягства в планината, за да си починат от града.

– Не си ли самотен, когато идваш сам на такива места? – попита едната от жените.

Усмихнах се и отговорих, че понякога самотата е точно това, от което имам нужда. Разказах им, че обичам да се наслаждавам на тишината и спокойствието, които само планината може да предложи.

Те се засмяха и споделиха, че и на тях им се случва да търсят уединение, макар и рядко – „Сякаш всички бягаме от нещо, а после се оказва, че трябва да се намерим сами в тишината.“

Продължихме да приказваме за живота, работата, семейството и малките неща, които правят деня по-лек. Часовете минаха неусетно и никой не усети как вечерта настъпи.

В крайна сметка се разделихме с уговорката, че ако отново се засечем на такова място, пак ще седнем заедно. Стана ми ясно, че понякога най-приятните разговори се случват с хора, които допреди малко са ти били напълно непознати.

Тази случка ми напомни, че дори в най-обикновените моменти могат да се появят нови познанства, които оставят следа. Понякога непланираните срещи са точно това, което ни трябва.

Telling Admin