Четири германски града започват да гонят българи

Само през последната година четири големи града в германския регион Рур са спрели социалните плащания към 1181 имигранти от България и Румъния и са издали заповеди за напускане на страната. Причината е подозрение за организирана злоупотреба със социални помощи чрез фиктивна трудова заетост, съобщава Streamline с позоваване на plovdivdaily.bg.

Мерките целят да спрат измамите с програмата „Bürgergeld“ (граждански доход) – социална схема, стартирала през 2023 г. и заменяща досегашната „Hartz IV“. По европейските правила за свободно движение, гражданите на ЕС имат право да пребивават в Германия и да получават социални помощи, ако притежават статут на „работещо лице“.

Според действащите изисквания, дори 5,5 часа работа седмично – често чрез „mini-job“ (минимално заплатена позиция) с доход от няколкостотин евро месечно – е достатъчна, за да се счита човек за работещ. Този нисък праг често се използва от престъпни групи, които набират бедни семейства от румънски и български села, превозват ги в Германия и им осигуряват минимални или фиктивни трудови договори в сфери като почистване, строителство или кетъринг.

Само с този минимален трудов статус мигрантите получават достъп до германските социални плащания – включително програмата „Bürgergeld“, месечните детски надбавки („Kindergeld“), както и пълно покритие от държавата за наем и отопление. Според властите, значителна част от тези средства всъщност се прибират от организаторите, вместо да достигнат до самите семейства.

Групите, които стоят зад схемите, извличат печалби и чрез контрол върху жилищното настаняване. Често мигрантите са настанени в претъпкани и неподдържани жилища, известни като „Schrottimmobilien“. Тъй като държавата покрива разходите за жилище и отопление за получателите на Bürgergeld, лидерите на престъпните групи налагат високи наеми за тези почти необитаеми имоти и прибират държавните помощи.

В Дуисбург мащабни жилищни блокове, като прочутия „Weißer Riese“, неведнъж са били обект на полицейски проверки и инспекции от общински служби. Тези проверки са насочени към разкриване на измами с детски надбавки – например, когато се заявяват плащания за деца, които не са в Германия, както и към затваряне на опасни имоти, които представляват пожарна и здравна опасност.

Случаят ясно подчертава колко сложни могат да бъдат предизвикателствата пред социалните системи в Европа, особено при наличие на злоупотреби и организирана престъпност.

Вижда се, че социалните схеми в Европа изискват постоянно наблюдение и адаптация, за да се ограничават злоупотребите. Този пример от Германия само илюстрира мащаба на проблема.

Telling Admin