Косата настръхва: Човекът паяк Иван Кристоф с ужасяващ спомен за Ивайло Калушев

$100 000 награда се предлага за информация относно изчезнало дете и млад мъж, свързани с Ивайло Калушев. В тази връзка, Кристоф споделя детски спомен, който може да шокира всеки. Той разказва за преживяното си с „духовния водач чичко Педерасо Васо“.

Кристоф обяснява, че този спомен е изплувал във връзка с мистерията около трите тела, открити край хижа „Петрохан“. Както съобщи БЛИЦ преди няколко дни, в близост до тази хижа са намерени труповете на трима мъже.

Първите данни показват, че жертвите са били простреляни в главата, а сградата, която днес е частна собственост, е била подпалена. Разследването се води като тройно убийство и се разглеждат различни версии. В района са открити оръжия и боеприпаси, но към момента няма официална информация за извършителя, мотивите или начина на извършване на престъплението.

Сред възможните хипотези са секта, самоубийство и други тежки престъпления, включително педофилия. Ивайло Калушев се издирва, тъй като е смятан за ключова фигура в случая.

Ето разказът на Иван Кристоф, публикуван в личния му фейсбук профил, споделен без редакторска намеса:

„Случая в Петрохан, около с. Гинци, ме върна в ранното ми детство, когато бях на 14-15 годишна възрас откарах май години в откриването на нови подземни галерии и картографирането им. Един уикенд, с Данчо Бузата, май имаше и девойка с нас, отидохме на проникване в пещерата „Голямата баланова“, и на излизането от нея, на Данчо му направи впечатление, че духа от един отвор, навлезе от там и – откри нови части… От тогава се превърнах в пионер-откривател. Бяха епични моменти.

При това всичко си плащах от собствения си джоб, като се лишавах от парите за боза и баница, които ми даваше мама за през седмицата… Защото нашия духовен водач Педерасо Васо, ни убеди децата, че сме били „Мъртви души“ и ни караше да се разписваме на едни командировъчни, и парите за храна, транспорт, спане и екипровка“ останаха за него, за да осъществи светлото ни бъдеще.

Бях много горд и се чувствах романтичен, когато след всяка експедиция през уикенда ходихме в апартамента на Клуб “ Средец“, за да разписваме финансови документи и пренасочваме (даряваме) парите си, които и другите деца не ги виждаме, а само самодоволната усмивка на нашия духовен водач. Дори почнах да чета книгата “ Мъртви души“ на Гоген, като част от моето самоосъзнаване, за са разбера духовното израстване и образователно възвисяване, за което говореше другаря Педерас Генчев, както официално се обръщаме към него на фамилно име.

Но всичко се пропи с горчивите и ужасните случки, когато почнаха измамите и кражбите минаха на много по-високо ниво и със заплахите и ни разцепи на две фракции.

Тогава се стигна и до обиди, заплахи и съм благодарен за жеста, когато моя приятел… скочи на Педерасо…, за да ме отърве от него.

Няма да ви занимавам как бях зарязван на пътя в дъжда, когато трябваше на автостоп да се прибера за рождения си ден, където бях поканил съучениците на Рожден ден и закъснях, защото се появих кален, изтощен и обиден, унизен и изнервен,защото другите деца от класа ми едвам и съм им благодарен, че ме изчакаме до късно вечерта. А бяхме деца и те посред нощ трябваше да се прибират.

Няма да споделям как Тати, баща ми проведе един жесток, но отразяващ диалог с мен и тази съмнителна за него секта, в която съм се замесил.

По план Педерасо Васо ми бе обещал, че ще ме качи в колата си и знаех, че до следобед щях да съм в къщи, в София. Но дали защото все се притеснявах да не ме излъже и този път, или защото не бе поканен, но ми каза, че няма да ме качи в колата си, а никой от другите дори несе намеси и му каза: Как не те е срам бе изрод? Как ще го.оставиш на рождения му ден, на пътя на произвола, в дъжда и когато други деца – съученици ще го чакат у тях?

А очите на чичко Педерасо Васо бяха едни мили, мили, мили.

Така, че като чух, че един Лама е тръгнал с дете на път, много се замислих…

Защото си представих как едно 15 годишно дете… Та ск спомних аз какво преживявах като бях на 15 години с треньора си, който бе поел някакви бащини грижи за мен.

Предполагам, че и баща ми е вярвал в пещернаците треньори, както и другия от Клуб „Витоша“, до онзи момент, когато ме попита загрижен и за първи път в живота си го помням да е уплашен: Какво става Ваньо? Какви са тези… Искаш ли да ги вкарам в затвора? Ще ги заключа в килия и изхвърля ключа! И Тати можеше да го направи и искаше да го направи.

Не знам каква е ситуацията с човека, който се укрива и от кого и за се укрива, но бих дал всичко каквото мога за информация, която би помогнала, ако се налага да съдейства за сигурността на всички на първо място, защото вече на никого не вярвам, дори и на службите атова награда“.

Историята на Иван Кристоф не е просто личен разказ, а и своеобразно предупреждение – понякога недоверието и вниманието са напълно оправдани. Тежките преживявания като дете често оставят дълбока следа и до голяма степен влияят върху отношението ни към околните.

Ясно е, че доверието към хора и институции се гради трудно, особено след подобни преживявания. Понякога житейските уроци идват по трудния начин.

Telling Admin